Гейб Суарес: Цялата истина за ножовете.

Фред беше временно задържан в окръжния затвор, докато за никелирана верижка не го замъкнаха в затвор с особен режим, възможно Soledad. След процеса той беше признат за виновен. Татуировките на ръцете на Фред разказваха за живот сред насилие, изпълнен с убийства и други подобни деяния. Ще кажа само, че Фред работеше за мен и с това ще приключа. Него по времето когато разговаряхме изключително го интересуваше възможността да пише на жена си и децата си, докато е зад решетките. Интересно е колко може да се научи срещу хартия, няколко молива и пликове за писма.

Веднъж, когато никой не ни подслушваше се разговорихме и той призна, че е заклал много врагове в своя живот, много от които никога не са живели според закона.

-      Хващаш ножа или шилото ето така – и показа как се държи оръжието в прав хват близо до тялото – удряш с другата ръка по мутрата ето така… а след това мушкаш в него бързо и силно преди да се е свестил. Мушкай го във вътрешностите или топките.

Той обясни как добре подобна техника работи против един противник, особено ако той е по-едър от теб. Няма никакви бойни стойки, прост напад и мушкане.

-       Ако трябва да се справиш с двама-трима врагове, хващай оръжието ето така – и показа обратен хват – Атакувай лицето, а когато той започне да се защитава и вдигне ръце, хвани ръката и коли в шията… блъсни настрани този враг и започни със следващия, след няколко секунди ще се върнеш.

Повечето „добри момчета“, които изучават ножа, започват с понятието „защита от нож“. Те изхождат от предположението че ще бъдат без оръжие, а нападащият ще бъде с нож. В реалността това е много, много лошо начало на схватката и е изключително сложно да се постигне успех и оцеляване. Това е също толкова сложно, колкото и ако опитен стрелец насочи пистолет към вас от пет метра и се приготви да стреля, а вие самият нямате пистолет.

Защо ние така постъпваме със себе си? Ако в началото на боя си мислиш „По дяволите! Прецаках се! Изглежда се наврях в истинска беда!“ – ти вече си загубил. За съжаление тази гледна точка е характерна за повечето „добри момчета“ в боя.

Сега е точното време да се настроите правилно на тази тема и да оставите пълнежа и глупостите настрани. Ако променим гледната точка на „човек, въоръжен с нож“, сметката става друга. Считам, че е настъпило времето да се отхвърли илюзията „Невъоръженото добро момче против лошия с ножа“ и да погледнем на ситуацията от друг, много по мрачен и жесток ракурс.

Ето няколко мисли от тази гледна точка. Ако ви предстои да употребите нож в схватка за живота ви, то ситуацията вече е станала много лоша. Вие не искате да се защитавате по този начин, за това и не мислете за това? Спомнете си тогава за Реджиналд Дени, един ден преди безредиците в Лос-Анджелис през 1992-ра година. Можете да му предоставите две алтернативи за живота му в следващите две години. Едната е да бъде жесток и корав, с присъда, но в същото време жив и в добро здраве защото не би позволил на трима улични бандити да го забият в асфалта. И втората да бъде смазан от бой, с обезобразено лице и повреден мозък, но законопослушен до мозъка на костите си. След като гледате видеото под този текст според вас коя от двете възможности той би избрал?

Подобни истории могат да завършват и по съвсем друг начин. Известен ми е случай, в който човек влиза в конфликт с трима бандити, след кратък спринт не един завой той им устройва засада, разпрал корема на първия, заклал втория, а след това и третия и след това избягал в противоположна посока. Това е този тип засада, която ни интересува, тя не е класическа армейска линейна или „L“ – образна засада, а по-скоро сходна с тази използвана от степните конни народи и представляваща примамка на врага с привидно бягство до мястото където да бъде унищожен. Това е провеждане на схватката по метода с падавяне на противниците с използване на превъзхождащо по интензивност насилие, което никога не е прекалено много, когато трябва да се спаси собствения живот.

Аз често уча хората, че трябва да имат програма за свирепост, която да могат да стартират в своя компютър /главата си/ и във всеки момент да могат да пуснат каишката на разрушителния звяр, който се наслаждава на мъките и болката на вашия враг. А само миг след като опасността бъде отстранена да изглеждат така сякаш нищо не се е случило. Тава е навик за емоционален контрол. Да избухнеш и да се сдържаш, да изпиташ неистово желание да рушиш и да го приемаш за несъществено, да бъдеш хищник и да останеш спокоен.

„Всеки мъж опознал силата на насладата от битката знае, че това е като вълк, който се надига в сърцето“ – Теодор Рузвелт.

Вълкът не се нуждае от нравственост и оправдание, или нещо друго, той е вълк, той убива, той яде, той спи. И това е. Тук има много мъжки теми и за много от тях не се говори открито.

Моите съвети:
1. Ножът винаги трябва да бъде с вас, даже на места на които не трябва да се ходи с огнестрелно оръжие. Убедете се, че можете да го скриете и да го извадите мигновено.

 2. Ножът застава на първата линия на защита когато пистолетът е недостъпен поради ваш избор, правила, невъзможност да се ползва или загуба. 

3. Ако ситуацията е станала толкова лоша, че трябва да се употреби нож, неговото използване следва да бъде агресивно, жестоко и резултатно, а не отбранително. Учете се да мушкате силно и да разпаряте. 

4. Не разсъждавайте и не се колебайте да използвате нож против невъоръжен противник, ако той е по-млад, по-силен и по-бърз от вас, или ако противникът е многоброен. 

5.  Има ситуации, в които противникът трябва да бъде държан на разстояние, заплашвайки го с нож, но друг пък трябва да се сближим с него и да нанесем изпреварващ удар /помнете съветите на Фред/. 

6. Ножът предназначен за бой трябва да бъде пригоден за нанасяне на мушкания, неговото използване следва да бъде просто и инстинктивно. Порязването и сеченото могат да раняват, но рядко убиват, а мушкането особено в шията и жизненоважните органи обикновено са фатални. 

7. Колкото по сложна и фина е системата за работа с нож, толкова по-малко е за предпочитане да се занимавате с нея.

 8. И обратното, колкото по-проста е дадена система, колкото повече се използва грубата моторика, толкова по-добре би сработила тя в боя.

 9. Фиксираното острие е за предпочитане пред сгъваемия нож.

 10.  Учете се да бъдете яростни, когато използвате нож.

Автор: Гейб Суарес

Нож Mora Classic 612 - видео ревю и тест

Видеопредставяне и лек горски тест на един така да се каже каноничен за бушкрафтърите и различните оутдор маниаци нож. Серията Mora Classic с качеството и ниската си цена е безспорен фаворит в бюджетния сегмент на ножове за оцеляване. Има си и своите недостатъци, като някои недоизпипани моменти при изработката и напасването, но това е нож за тежка работа и изтезаване, а не за пазане - ползваш, чупиш и продължаваш със следващия.

Малък ловен нож от X12MФ стомана

Всъщност показаният във видеото нож е един от малкото, които съм закупил импулсивно, без изобщо да се замисля и да преценя трябва ли ми или не. Просто в него имаше нещо което ме грабна веднага макар да беше сред няколко не по-малко впечатляващи свои събратя в магазина на Атанас Николов в Пазарджик. Видях го и без да се замисля реших, че това е моя нож. И въобще не съжалявам за избора си. Всичко в него, като се започне от пропорциите, мине се през материалите на острието, ръкохватката и канията ми харесва. Надявам се и на Вас да Ви хареса видеото, в което го представям, макар и не толкова емоционално. :)

Нож Kershaw 1304BW

Сгъваемия нож, който ще представя днес - Kershaw 1304BW може да се каже е някакъв нов опит в личен план, въпреки сравнително дългия ми стаж с всевъзможни ножове. Просто за пръв път имам досег с изцяло метален режещ инструмент, пък бил той и от нисък клас на известна ножарска фирма. Обикновено не купувам ножове, които не съм проучил предварително, а още по-малко такива, които струват пренебрежимо малко пари. Правилото, че "евтино и хубаво - няма" си важи с пълна сила и никой не го е отменял по отношение на режещите инструменти.

Е, да се върнем на темата с конкретния нож -  Kershaw 1304BW. Интересното е, че хем е евтинджос, хем е лимитирана серия. И като всеки евтинджос си има своите кусури. Изцяло металната конструкция дава здравина и ситурност, но и прекомерно тегло - около 160 грама. На мен лично не ми е проблем, но много хора ще ореват света как им тежи. Свят широк и хора разни. Аз лично на този нож намирам само два недостатъка - гадния елемент на осевия винт, който жълтите братя бяха прецакали и не можах да разглобя и малък проблем с фрейм лока, който за 15 минути с водна шкурка и често споменаване /в сексуален контекст/ на майката на жълтура дето го е делал поправих и в момента заключването е бетон.

Относно удобството на ръкохватката ще споделя, че е относително удобна, като си иска свикване. След интервенцията ми върху заключването на Kershaw 1304BW стана малко тегаво отключването му, но сигурното и здраво заключване поне аз по никакъв начин не мога да отнеса към недостатъците. Предвид сравнително простата си форма ножът е удобен в сгънато положение да се използва като ударно оръжие или за трошене на различни неща, доколкото и края на ръкохватката е с удобна за това форма. Както можете да видите и на снимката самия фрейм лок е със значителна дебелина и сигурно захапва петата на острието, като дава здраво заключване и никакви луфтове по конструкцията. 

Като заключение ще направя кратко резюме на плюсовете и минусите. Плюсове - здрава конструкция, никакви луфтове, добре изработено острие и прилично фабрично заточване. Като минуси - некачествени болтчета и винтчета, относително голямо тегло и поправими с водна шкурка кусури. От тук нататък всеки само да си прави изводите. Повече за ножа можете да видите във видеото от каналът ми "Екипировка, оръжие, оцеляване и EDC" в Youtube. Ако статията и видеото са Ви харесали можете да ги лайкнете в Google+1 и не забравяйте да сложите един палец нагоре за видеото. :)

Български туристически нож

Въпросният нож е един от малкото фабрично достъпни през комунизма модели на българския пазар и макар и не блестящ с особени качества, да не кажа обратното, все пак е бил първа стъпка за много млади българи по пътя на ножоманията. Въпреки, че производството му е спряно отдавна все още по пазари и железарии може да се открие на символична цена. Аз лично си го купих, защото ми напомня за детството ми и първите ми докосвания до хладната стомана. Ако и за Вас е бил първи нож, пожелавам приятно гледане и завръщане към спомените от детството :)

Нож Buck nighthawk - ревю и тест

Нож от кована Х12МФ стомана

нож Kizlyar Supreme Intruder - ревю и тест

Нож Ganzo G716

Днес ще представя на страниците на блога един нож, който отдавна ми се искаше да видя от близо. Става въпрос за модела G716 на китайския ножарски бранд Ganzo. С продукцията на тази фирма съм се запознал отдавна, с моделите G710 и G704, които по същество са абсолютни копия на модели на Benchmade. За разлика от тях моделът G716 не копира вече съществуващ модел, а минава с известни условности за собствен дизайн. Това е една положителна стъпка от тази фирма, но именно в собствения дизайн най-лесно се откриват не изчистените моменти в образованието на китайските дизайнери на хладни оръжия, доколкото има някои неща и откровени излишества, на които ще се спра по-натам в ревюто.

Малко мерки и теглилки от производителя:

Име на модела: Ganzo G 716

Дължина затворен: 12 сантиметра

Дължина отворен: 21 сантиметра

Дължина на острието: 8,5 сантиметра

Материал на ръкохватката: G10

Дебелина на острието: 3.5 мм.

Тегло: 145 грама

Стомана: 440С

Твърдост на стоманата: 58 HRC

Заключване: AXIS

Ръкохватка - метални линери, неперфорирани с чирени от G10. Конкретно за чирените на Ganzo-то при първия допир ми направи впечатление, че са страшно агресивни и ръбести. Но това е характерно и за далеч по-скъпи ножове, а освен това подобен проблем е много лесно отстраним с помощта на шкурка, с която острите ръбове да бъдат загладени. Ще споделя с читателите на блога и една отдавнашна моя мечта - да ми попадне нож Ganzo, който да мога да разглобя, полирам и напасна... Е, тази ми мечта не се сбъдна и с този нож. Същият успя да счупи ключа за развиване, а на следващия болт превъртя резбата на главата и ножът стана вовеки неразглобяем. 

Като цяло ръкохватката е удобна /след шкуренето имам предвид/ и в двата хвата стои стабилно, дори при обратния хват глас брейкъра не пречи, противно на очакванията ми. Клипсът е умерено стегнат и позволява ножът да бъде поставен максимално дълбоко в джоба. Интересна опция, но безсмислена, ама някои хора ги кефи. Емпирично съм установил, че тази форма му позволява да се закача във всевъзможни ръбове, каси, маси и т.н., което води до разчекването му. Следва сваляне, свиване с клещите и пак поставяне, като гласбрейкъра  играе ролята на болт, който да го закача за ножа. От самият гласбрейкър единствената полза е, че в сгънато състояние ножът може удобно да се използва  като ударно оръжие.

Относно аксис заключването мога да кажа само, че за мен това е едно от най-добрите заключвания за сгъваем нож. На моделите на Ganzo обаче, то е значително по-стегнато, отколкото на моделите на Benchmade, като не мога да знам точно каква е причината, защото ножът е неразглобяем. И на този нож, в края на ръкохватката присъства задължителната дупка за връвчица, която както посочих в една предишна статия, няма абсолютно никакъв смисъл. В ръкохватката има и един излишен елемент, чиито функции и след дълго умуване не разбрах. Става въпрос за малката издатина в предния край на ръкохватката от горната страна. Честно казано без нея ножът не би загубил абсолютно нищо и със сигурност ще предприема действия по премахването ѝ. Болтовете, както казах, не са особено качествени и при опит да бъдат отвити е много вероятно резбата да превърти и ножът да стане неразглобяем, както в моя случай.

Острие: Нямам особени забележки по изработката и скосяването. От опита с братчетата му знам, че стоманата ръждясва трудно. Не е супер пупер, но си е прилична, особено за парите си. Заточването е посредствено - реже, но не бръсне. Но това беше поправено. В момента ножът бръсне с лекота. Предполагам, че и заявената твърдост от 58 единици по скалата на Рокуел е вярна, доколкото е проверена на другите два модела и отговаря. Стоманата да е 440С дълбоко и основателно ме съмнява, доколкото както се знае от практиката жълтите братя си ползват някакви техни аналози. Заключването държи ножа изключително стегнато и острието няма и грам луфт в никоя посока. Въпреки това много ми се искаше да мога да полирам частта от острието, която контактува с оста на аксиса, ама не ми било писано поради причина, че ножът не може да се разглоби.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Не е лош нож за парите си /40 лева/, но си има редица недостатъци, които макар да не влияят по никакъв начин на функционалността, мен лично ме дразнят. Въпреки това е достатъчно добър, здрав и качествен и на него може да се разчита както за самоотбрана, така и за сред природата.

Швейцарските ножове Victorinox

Дълго време в българските форуми за ножове аз бях един от най-твърдите привърженици на тезата, че швейцарските ножове - Victorinox и Wenger са едни от най-безполезните творения, които обаче необяснимо поне за мен се ползват с доста голяма популярност по белия свят. И тъй основно като подаръци, се оказах собственик на 4 броя от горепосочените швейцарски ножове. В днешното изложение реших да се опитам теоретично да определя доколко са приложими в ситуация на оцеляване, след като няколко години нося и използвам такива. Всъщност определението "ножове" за творенията на швейцарската  инженерна мисъл е в голямата си степен неточно. Според мен, а и според много други хора, определението мултифункционални инструменти в много по-точна степен отразява същността на този вид сечива. И не за друго, ами просто защото ножът в тях е само един от няколкото инструмента в комплектите.

И така, да се върнем към темата, полезна вещ ли са така наречените швейцарски ножове в ситуация, в която подготвящият се индивид следва да се грижи за физическото си оцеляване? Истината е, че откакто нося такъв нож, функцията рязане съм използвал 2-3 пъти за период около 4 години. Просто защото винаги през това време в мен е имало друг нож, който да я изпълнява. Много по-често в употреба са влизали останалите инструменти от комплекта, като субективно честотата на ползване на другите функции бих подредил във възходящ така - трион, пила, клещи, пинсети, плоска отвертка, ножица, кръстата отвертка. Да, точно така - кръстатата отвертка и ножичката са най-използваните инструменти поне при мен. След като е налице нож, с който не се реже, тогава има ли смисъл изобщо такъв инструмент да се купува и носи, или да се постави в комплекта за оцеляване? Ами всъщност има, но при спазването на някои условия. По-надолу ще се опитам да дам едни общи и правилни поне според мен насоки за това на база какви принципи следва да почива изборът на швейцарски нож за подготвящият се човек.

Ако придобивате швейцарски нож Victorinox и Wenger даже не си и помисляйте за по-малките, леки и бедни откъм функционалности версии. Това за мен е правило № 1 при избора на швейцарец. Също така за предпочитане е да се сдобиете с модел, който е със заключване на острието. Аз лично бих посъветвал хората, които са решили да имат подобен мултифункционален инструмент, да се насочат към серията с 11 сантиметровите дръжки. На първо място те са много по-удобни в мъжките ръце, на второ инструментите в тях са с вършеща работа дължина. Както споменах вече по-горе, за предпочитане са моделите, имащи всички основни функции, каквито са моделите Victorinox Work Champ и Hercules. Макар и едни от най-скъпите, те са най-работещите и способни да решат широк кръг задачи модели. Закупуването на малките ножчета с едно острие, тирбушон, отвертка и отварачка за консерви + някоя друга не особено полезна функция като развързвач на възли и уред за чистене на копита, поне за мен е абсолютно безсмислено и неоправдано. Така стои въпросът с швейцарските ножчета. За себе си съм се убедил в качеството, функционалността и пригодността им да изпълняват множество задачи, и макар че аз лично спокойно бих се справил и без тях, все пак бих предпочел да знам, че когато нещата се объркат, в джоба или раницата ми е моят Victorinox Work Champ. :)

 

Нож Cold Steel Spartan - ревю

В днешното ревю ще се опитам да представя, доколкото е възможно безпристрастно, един нож на американската фирма Cold Steel модел Spartan, предоставен ми от приятел. След около седмица разнасяне смятам, че опознах въпросният нож с всичките му предимства и недостатъци и пригодността му да служи в ситуация на оцеляване /без значение от контекста ѝ - самоотбрана, природен катаклизъм или война/. Преди да започна истинското изложение да дадем малко мерки и теглилки:

Материал на острието: Стомана AUS 8A     

Материал на ръкохватката: Griv-Ex

Дължина на острието: 124 мм

Дължина в разгънато положение: 266 мм

Дебелина на острието: 4 мм

Тегло: 233 гр.

Както се вижда това е всичко друго, но не и малък и дискретен нож. В действителност е едно абсолютно брутално сечиво, на пръв поглед имащо всички данни да бъде универсален инструмент в ситуация на оцеляване. За съжаление обаче това е само на пръв поглед. Ще започна по традиция с острието, което най-точно може да се определи като мини кукри. 4 милиметра дебело от стомана AUS 8A. Доколкото имам доста опит със стоманата мога да кажа, че единственото ѝ предимство е лесната и поддръжка и точене, иначе

като износоустойчивост е някъде около абсолютния минимум за стомана, която да се използва в нож за оцеляване. Макар и на пръв поглед мощно, всъщност острието има доста сгрешена геометрия на вторичния скос, който е доста висок, с вдлъбнато скосяване, или по-популярно като hollow grind. Предимствата на подобно скосяване са, че лесно влиза в материала, който се реже, но в никакъв случай не е най-подходящото за по-тежки изпълнения от типа на сечене и къртене. Съществен недостатък поне за мен е и самата форма на режещият ръб, която прави заточването всичко друго, но не и приятно и лесно. А това затруднено заточване без специални инструменти според мен е сериозен недостатък за един нож, който трябва да се използва в ситуация на оцеляване. Друг недостатък, известен на повечето ползватели на Cold Steel Spartan, е външната обработката на острието, която реално представлява матиране посредством насочена струя стоманени топчета или абразивен прах и по същество е фино надраскване на повърхността на метала, което заедно с уж тактическия финиш е вероятно да доведе до поява на ръжда, от което понякога се оплакват хората по форумите. Това е и една от причините, поради които съм виждал няколко спартана с полирано острие. Но това не е от най-големите му проблеми и ръждата по AUS 8 на Cold Steel Spartan може да бъде сравнително лесно избегната с полагането на елементарни грижи за ножа.

Ръкохватката - голямото разочарование. С първото хващане създава усещането за нещо неудобно ръбесто, и с което не би искал да работиш някаква по-пипкава работа като например дялане. Положението се оправя ако ползваш ръкавици, но ако за да употребяваш даден нож задължително ти трябват ръкавици, за мен това е недостатък в ситуация на оцеляване. Самата ръкохватка е добре замислена като ергономика, но дълбоките нарези по чирените свеждат на нула иначе добрата идея, която е заложена в този нож. Като си с ръкавици и двата хвата са еднакво комфортни и ножът навява едни не особено човеколюбиви мисли, защото получаваш усещането за нещо здраво и подтикващо към жестокост. А като човек, изкушен от хладното оръжие, не мога да не отдам дължимото на това острие. Макар и да не е лишено от недостатъци, по някакъв начин докосва войнствената същност на мъжа. В

ръкохватката е интегрирано и заключването, което на мен ми прилича на съвсем нормален бек лок, но навсякъде го рекламират като Tri-ad lock. Това всъщност няма абсолютно никакво значение, просто защото това заключване е адски здраво. Но тази здравина си има и своята цена - изключително трудното отваряне на ножа с една ръка. Доколкото една огромна част от хората, които го носят, го вземат с цел самозащита, единственото обяснение за избора им е уейв функцията и възможността за бързо вадене директно от джоба. Не виждам друго обяснение. За да може обаче човек пълноценно да се възползва от уейва на Cold Steel Spartan, ще трябва да си вземе много тънки панталони. Аз лично не успях да го сложа в предния джоб на дънките, които нося ежедневно, поради прекалено стегнатите и ниски клипсове, за това и на снимката е в задния джоб, колкото да се добие представа за възможностите за скрито носене на този голям по всякакви стандарти фолдър. Всъщност макар и огромен, ножът може да се носи сравнително скрито и това в никакъв случай не е проблем, който си заслужава да се обсъжда.

Заключение - честно казано не мога да съм еднозначен в оценката си за Cold Steel Spartan. От една страна има недостатъци за нож за оцеляване в дадена екстремна ситуация - неудобна ръкохватка, острие, трудно за поддръжка и с не особено разумна геометрия, но от друга има здраво заключване, стабилна конструкция и прилична пригодност за градска самоотбрана. Дали го препоръчвам за нож, с който да оцелявате сред природата или на война? Съвсем не. Дали става за градски селфдефенс нож? Абсолютно да. Честно казано аз самият бих се зарадвал на този нож като подарък, но не бих си го купил, доколкото има много по-добри и универсални предложения в този ценови клас. Ще завърша ревюто с едно клипче на един колега руснак, който доста изтормози въпросният нож и даде реална представа за качеството и възможностите му

 

SOG AUTO CLIP - ревю

По причина, че ножът е на приятел, имах съмнителното щастие да се запозная отблизо с него и съответно да преценя за себе си предимствата и недостатъците му. Та това е и героят на днешния обзор - SOG Auto Clip. На пръв поглед ми направи добро впечатление, но колкото по-внимателно го разглеждах, толкова по не ми харесваше. За хората, които четат блога ми, само ще вметна, че аз съм разглезен от скъпи и качествени ножове с всевъзможни хай-тек стомани и имам определени очаквания от остриетата, но това е друга тема.

Първото голямо разочарование беше стоманата на острието - 420, която държа да подчертая аз

изключително харесвам в изпълнение на фирмата BUCK KNIVES. Трябваше да се понапъна да го наточа, но буквално цялото ми самочувствие на човек с приличен опит в точенето и точилки за една камара пари беше сринато на нула, защото въпросното острие категорично отказваше да формира какъвто и да е режещ ръб. И понеже не се отказах, го пратих на професионалист в точенето, който се справи една идея по-добре от мен, но все пак много далеч от това, което трябваше да бъде. За целта беше конвексирал острието, и като ми го даваше сподели, че по-безобразна стомана не е виждал дори на китайски нож от пазара за 2 лева. Съмненията и на двама ни бяха за калпава закалка. Потвърдиха се на страницата на SOG knives, където за въпросният модел е указана твърдост от 51-53 HRC, което е безобразно малко по всякакви критерии. За стоманата толкова - пълна отврат. Самото острие въпреки това е симпатично съразмерно с ръкохватката и с едно интересно решение на пина за отваряне, а именно, че положението му може да бъде местено, в зависимост от дължината на отварящия палец на собственикът му, като единия пин е с отвор за обикновена плоска отвертка.

Ръкохватката откровено ми хареса, защото е удобна и в двете положения на хват, с нормална дължина,  и недразнеща накатка. Изработена е от някакъв стъклонапълнен найлон и, въпреки липсата на метални линери, е доста твърда конструкция. По този начин ръкохватката е чувствително олекотена, но аз имам вяра единствено на конструкциите с метални линери от вътрешната страна. Друго, което не ми харесва, е липсата на възможност ръкохватката да се разглобява, предвид това, че щифта на заключването е занитен. Не че е напълно невъзможно, но не е толкова лесно като при други ножове. Клипсът е може би това,

което си заслужава малко повече внимание още повече, че такова е и името на модела - SOG Auto Clip. Както се вижда на снимката той се отваря и защипва не както е при други модели ножове, от собствените пластични свойства на материала, а благодарение на пружина в ръкохватката. Иначе държи достатъчно здраво, но ножът си стърчи около 2 сантиметра от джоба, на който е закачен. Като недостатък ще посоча, че е еднопосочен, без възможност да се сменят позициите му, и изцяло ориентиран към хората, ползващи своята дясна ръка преимуществено. 

Относно заключването мога да кажа, че не съм фен на беклока, с изключение на този на ножовете на американската фирма Cold Steel. В случая комбинацията от липса на метални линери и беклок с не особено дълбок изрез си е явен знак, че на ножа не може да се разчита за

по-сериозно напъване. Но и в интерес на истината не това е функцията на SOG Auto Clip. Съдейки по всичките му характеристики, олекотена конструкция, нисък клас стомана, не особено голямо внимание към детайла, това е нож от категорията джентълменски, с основно  предназначение рязане на кончета от дамски сутиени. Дали става за нещо повече от това - ами аз лично не бих го избрал нито за ежедневно ползване предвид калпавата стомана, нито за самоотбрана предвид съмнителната конструкция, нито за спътник сред природата по двете гореизложени причини.

Все пак не всичко е загубено. Ако собственикът му реши да замени острието с някое изработено от български майстор от прахова стомана, като например достатъчно популярната и достъпна по нашите географски ширини RWL 34, би се получил приличен нож за ежедневно носене в градски условия, без да се използва за по-хард приложения. Ниското тегло и

удобството на ръкохватката определено са плюс в тази насока, но скапаната стомана е това, което му пречи да се нареди дори до китайските произведения на четирикратно по-ниска цена. А предвид цената, на която се продава в България - 45-48 лева, се явява в един клас с китайски марки ножове като GANZO, които за мен като качество го превъзхождат по всеки един показател. 

Дали го препоръчвам SOG Auto Clip на някой, който си търси сериозен нож! В никакъв случай! Спестете си парите и си купете пак нещо китайско, но от друга марка.

Smith & Wesson Extreme Ops Karambit

Понеже съм започнал блога си с ревю на карамбит, реших поне да изчерпя темата и да разгледам още един представител на този род ножове, който по една случайност е мое притежание. Въпросният  кревундел Smith & Wesson Extreme Ops Karambit ми е подарък от приятел и го имам от няколко години, но честно казано не съм го ползвал за друго, освен за тренировки. Все пак днес реших да го разгледам малко по-обстойно и може да се каже, че открих в него неща, които до сега не съм забелязвал. За тези, които не знаят, ножовете Smith & Wesson са си типични китайци от най-чиста проба, въпреки че се продават под американската търговска марка. От няколкото ножа, които съм имал от тази марка, така и не можах да си формулирам окончателно мнение за техните качества. Имаше както такива със задоволителни характеристики, така и откровени боклуци. Смятам обаче, че карамбитът от днешното ревю попада именно в първата категория.

Както казах до сега не съм се задълбочавал особено в разглеждането на този модел, защото

той е ползван изключително за тренировки. След като го разглобих открих, че това е една изключително проста и здрава конструкция, която доста нехарактерно за братския китайски народ е отлично напасната. Липсва какъвто и да е помен от хоризонтален или вертикален луфт. На снимката могат да се видят основните части на този карамбит. Това, което определено прави добро впечатление е изключително лесното му разглобяване и сглобяване и пак нехарактерното за китайските ножове отлично състояние на главите на торкс болтовете. На тези, които са имали по-сериозен досег с произведенията на китайците в областта на ножарството, винаги може да направи впечатление, че жълтите братя дори на по-скъпите си серии много често превъртат главите на торксовете и конструкцията става практически неразглобяема. В конкретният случай обаче това не е така. 

 

Ще се спра набързо върху заключването на карамбита, което е реализирано по широкоразпространената схема фрейм лок, тоест част от чирена изпълнява функцията на заключваща пластина. Предимството на това заключване е, че при силно стискане е много малко вероятно да изпусне. А това е оръжие и при приложението му предполага, че ще се стиска много здраво. Както се вижда и от снимката, пластината е масивна, без възможност да прескочи към срещуположния чирен и захапва гърба на острието сигурно и дълбоко. Нещо, което не може да се каже за далеч по-скъпи ножове с подобна система на заключване.

Относно острието, в интернет почти навсякъде се среща посочване на стомана 440, но от

опита, който имам с китайските ножове, честно казано нямам ни най-малка вяра на написаното. Със сигурност мога да кажа само, че е с равномерно скосяване и покритие, както острието, така и ръкохватката. За камуфлажното покритие навсякъде пише, че е титан, но на нож с цена 20-30 лева, много ме съмнява. Това, което обаче ме удивлява е, че е издръжливо - ножът е изпускан, носен с ключове, чат-пат е стъргал разни клечки и може да се каже, че съвсем не е лошо за цената си. Все пак ще трябва да отбележа нещо, което може и да има някакво значение, а може и да няма. Ножът е first production run, а това са обикновено ножове, които се ползват за да рекламират марката или модела и като цяло при тях има малко по-голямо внимание към детайла.  Вече не си спомням каква беше фабричната му острота, на аз лично китаец на Smith & Wesson не съм виждал прилично наточен. Овалният отвор на острието служи за отварянето му с помощта на палеца, като след малко тренинг това става бързо, леко и плавно. Не съм го използвал за продължително рязане и не мога да кажа каква е устойчивостта на износване на стоманата.

 

Ръкохватката - метал, без никакви синтетични вложки, с така характерната за карамбитите халка, която за мен е много по-удобна от тази на Хоншу карамбита. Както съм установил от практиката си, по-малките (в разумни граници) халки подобряват контрола върху карамбита, докато по-големите по-скоро пречат. Но точно за халката е и една от забележките ми. Би следвало да бъде изнесена още малко по-встрани от оста на ръкохватката, за да се подобри значително комфорта при хват. Но това е недостатък и на много по-скъпи карамбити, които съм виждал, а и почти не влияе на функционалността. Като недостатък ще посоча и това, че позицията на клипса е само в едно положение, но доколкото на въпросният карабмит липсва каквато и да форма на уейв отваряне и единственият вариант да се извади острието остава палеца, това не е чак такъв проблем. Относно възможностите за тунинг смятам, че добявянето на уейв отваряне и преместването на клипса могат съществено да разширят функионалността му и пригодността му като оръжие за самоотбрана, но аз лично не бих се занимавал с тези подобрения, предвид че това острие не е сред приоритетните ми и използвани ежедневно.

Заключение - като изключим някои дребни недостатъци, голяма част от които са поправими в домашни условия, може да се каже - това е един приличен инструмент за самоотбрана, с добра изработка и напасване, но като цяло безполезен без зад него да стои значителна по-обем практика по отношение на употребата му. Смело мога да заявя, че за цената си Smith & Wesson Extreme Ops Karambit предлага отлично съотношение цена-качество, с уговорката обаче, че ако решите да се спрете именно на този модел, следва лично да го изберете защото качеството на повечето китайски ножове е непостоянно. 

United Cutlery Honshu Karambit

Наскоро имах възможността да се запозная с един интересен представител от рода на карамбитите, произведен от китайския титан на ножарството United Cutlery. Изделието се именува Honshu  Karambit и честно казано, свързва две несъвместими като географско положение понятия - Хоншу е най-големият японски остров, а карамбитът е оръжие, или по-скоро селскостопански инструмент от Филипинския архипелаг. Но този странен маркетингов подход е без значение, тъй като не е предмет на настоящото ревю. Все пак да се върнем на въпросния карамбит, творение на братския китайски народ.

Колкото и да не съм предубеден по отношение на китайските ножове, това изделие

съвсем не е лишено от недостатъци. Първият и най-явен е канията, която при този модел е предназначена за скрито носене на ремъци. Те трябва да са в комплекта и следва да се носят горе-долу по начина, показан на снимката. Поне на мен ми изглежда страшно неудобно, макар че скритото носене определено е предимство. Основният хват на карамбитът е обратен, тоест с острието към малкия пръст, а почти винаги бързото вадене на Хоншу моделът е възможно само в прав, който, макар да не е за предпочитане, все пак е използваем. 

Канията почти навсякъде я посочват като кайдекс, но всъщност е от съвсем обикновена пластмаса. На всичкото отгоре при няколкократно вадене и прибиране на ножа го затъпява, и то осезателно. Като положително качество мога да посоча, че го държи изключително стабилно. Но изваждането си е затруднено, така че в контекст на на самоотбрана с карамбита е далеч от оптималното. По мое мнение канията би могла да претърпи известен тунинг като премахването на двата странични пластмасови елемента. Те не играят абсолютно никаква роля в задържането на ножа, а с помощта на паракорд или ластици може да се предвиди опция за носенето на ножа с ръкохватката нагоре на колана от дясно. Това обаче си е решение на собственика му. Аз само изразявам субективното си мнение относно пригодността на въпросният крив инструмент за самозащита, каквото смятам, че е и основното му предназначение. Съществува и фабрична модификация с кожена кания за носене на колан, която може би е по-удачният вариант за покупка. Собствениците обаче ще трябва да имат предвид, че при тренировки по бързо вадене на карамбит е много възможно да съсипят кожената кания само след няколко вадения, предвид формата на острието.

Относно ръкохватката мнението ми е не е абсолютно еднозначно - от една страна е удобна след известно наместване (а може би е и до свикване), от друга страна в моите ръце, които смятам за средни като размер, в обратен хват идва леко голяма. По тази причина ми е изключително трудно чисто субективно да я приема като добра. В прав хват ръката ми ляга изключително удобно и естествено, но както казах, това не е основният хват при карамбита. Убедено мога да твърдя, че ръкохватката на  Honshu  Karambit е оптимизирана именно под правия хват. Като друг съществен недостатък поне за мен ще посоча диаметъра на

халката, който е прекалено голям. Това затруднява някои манипулации за напреднали в използването на подобен род селф дефенс инструменти. Иначе материалът, от който е изработена дръжката, е изключително приятен да допир, не се хлъзга, с правилната за моята ръка дебелина, но може би с една идея по-дълбоко изрязване за пръстите, отколкото е необходимо. Въпреки това по отношение на ръкохватката ще кажа, че ще бъде удобна за хора със средни към големи и големи ръце.

Относно острието като единствен недостатък мога да посоча изключително калпавото фабрично заточване. Ножът дойде при мен доста затъпен, но както споменах по-горе го презаточих. Постигната прилична острота замина в историята само след няколко вадения и прибирания в канията, което може и да се дължи на качествата на самата стомана и нейната закалка. Стоманата на острието е обозначена като  7cr13 stainless steel и по мнения от чуждите форуми е еквивалентна на 440А. Основното и предназначение е да се използва за ножове, при които корозоустойчивостта е приоритет пред способността да се пази дълго острота. Скосяването иначе е направено задоволително точно, а покритието е без видими дефекти. Доколкото подобен род ножове не виждат кой знае какъв зор при използването си, единствената функция на черното покритие на острието е просто да изглежда по-страшно, защото неръждаемостта на стоманата е на добро ниво и то не изпълнява функцията на защита от корозия. Честно казано разните тактикъл предназначения като да пази от отблясъци, които да издадат присъствието му, не ми се вписват в концепцията за използването му на инструмент за самозащита в урбанизирани територии.

Заключение: На снимка не изглежда зле, но на живо определено впечатлението не е толкова добро - ужасна кания, която търпи тунинги; ръкохватка, удобна за хора с размер на дланта над средната; посредствена китайска стомана с незнайна закалка. Честно казано за 85 лева очаквах нещо повече от китайско творение. Все пак ще отбележа, че собственикът му е доволен от покупката си и му харесва, а дори и това да си начешеш дадена краста с подобно сечиво не обезсмисля напълно покупката му. Доколкото обаче в настоящия блог основната тематика е обсъждане на оръжия и екипировка и техните качества, аз лично не бих препоръчал придобиването на този карамбит поради гореизброените причини.