Карамбит от Христо Иванов

Така както е тръгнала работата ще взема да стана фен на този вид кривундели. Днес ще представя поредното попълнение в колекцията ми от карамбити дело на старозагорския майстор Христо Иванов. Бих могъл съвсем отговорно да кажа, че това е един авторски поглед върху едно традиционно индонезийско селскостопанско острие, добило популярност основно от бойните изкуства на Индонезия и Филипините. И така бидейки изкушен от точно тези бойни изкуства е съвсем нормално да се опитам да опозная възможно най голяма част от използвания в тях арсенал от оръжия, като едно от задължителните традиционни /да не кажа канонични/ остриета е и карамбита.  Малко мерки и теглилки - дебелина 4 милиметра, стомана 40Х13, твърдост 55-56 единици по скалата на Рокуел, дължина на режещия ръб 4,5 сантиметра.

Въпреки, че острието, което ще представя днес е доста далече от класически карамбит, който по същество е сърп, за прибиране на ориз, условно ще продължа да го наричам така доколкото има две основни прилики със своя класически братовчед - дупката в която се поставя показалеца и заточеното от вътрешната страна извито острие. Карамбитът герой на днешния обзор има едно единствено предназначение - скрито носене и самоотбрана. За незапознатите с техниката на приложение на карамбита следва да се отбележи, че това е острие ефективно в максимално близка дистанция с нападателя /нападателите. Като цяло за това и не бих препоръчал подобно острие за хора без подготовка в използването на остриета, доколкото както и всяко друго острие без дадени навици то е достатъчно опасно и за двете страни - и за използващите го и за тези, срещу които се използва. Освен това основният хват на острието, който може да се види на снимките по-долу предполага по-специфична техника.

Сред плюсовете на карамбита мога да посоча ергономичното разположение на кръглия отвор спрямо положението на останалите пръсти. Това е един основен недостатък на масата карамбити предлагани на пазара, от който обаче настоящето острие не страда. Тънък профил удобен за скрито носене, нормална цена - 30 лева, ефективно нанасяне на поражения както с острието така и с шипа, което е едно неоспоримо предимство в CQC /Close Quarters Combat/. Стоманата въпреки, че не е върха на сладоледа за подобен инструмент е напълно подходяща, доколкото по никакъв начин не се изисква дълго запазване на острота. Все пак не се предполага да се използва всеки ден по предназначение. ;) Като човек, изкушен от остриетата ще си позволя да направя и някои препоръки, за евентуален следващ проект на майстор Христо Иванов, които имат изцяло доброжелателен характер. На мен лично ми липсва плъстност на хвата, който е лесно отстранимо с намотаването на паракорд. Както се вижда на снимката режещия ръб може да се увеличи с още 2 сантиметра. Няма смисъл това пространство под малкия пръст да се губи.

С майстора сме коментирали възможностите за кания, защото докато недай си боже се наложи да се ползва, карамбита следва да се носи. Обмисля се вариант за кании от кайдекс, които за мен, са най-добрия вариант, но докато същите се появят мисля да изработя такава от кожа, на която задължително вътрешната страна да бъде усилена с капси, така че да не бъде прорязана при тренировките по бързо вадене. Съвсем случайно докато пишех днешното ревю установих, че модела на канията на другия мой карамбит, пасва идеално и вероятно ще поръчам да бъде изработена такава и за този модел. Но при карамбитите както вече казах от съществено значение е канията от страната на режещия ръб да бъде усилена, което доколкото съм запознат със сарашката техника е възможно единствено чрез капси. Другия вариант е кайдекса, който макар и не особено сложен при настоящата геометрия би поставил някои предизвикателства пред изработващият ги.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Отлично острие за изкушените от хладната стомана. Добър избор за селфдефенс, но с уговорката, че следва да се придобият определени навици по отношение на използването му, за да има необходимата ефективност.

Български карамбит

Както изглежда по чекмеджетата в къщи, колкото и да ровя, винаги мога да извадя нещо, което отдавна съм забравил, че съществува. Такъв е случаят и с героя на настоящия обзор. Ако не се лъжа, същият беше от една поръчка на Пекити - Търша Кали - България. Няма да крия, че въпреки познанията си в областта на употребата на това острие, съм почитател на по-класическите и традиционни за нашите географски ширини оръжия.

Въпреки това българският карамбит е една приятна играчка и в никакъв случай не е безопасен след известна практика. Мерки и теглилки смятам за излишнo да посочвам, най-малкото защото съвсем не знам каква е стоманата, от която е изработен, а за размерите му може да се добие отлична представа от снимковия материал към ревюто.

Аз лично съм доволен от качеството на изработката, но има някои неща, които откровено не ми харесват. Първото е неразчетената дължина на ръкохватката - прекалено голяма за захват със средния пръст и прекалено малка за показалеца. Само 1 сантиметър повече би го направил перфектно лягащ в ръката и просто ужасяващо грозно оръжие за близък бой, доколкото не би пречил изобщо на една чисто боксова техника, а напротив, би увеличил ефективността на нанасяните удари. Но това е една друга тема. :) 

Доколкото обаче това не е основно оръжие, а по скоро втора защитна линия, следва да бъде отчетена и възможността същият да бъде употребяван след или заедно с основното оръжие. Ако се вгледате в канията, тя освен за носене на врата в духа на така модерните напоследък neck knives, е оптимизирана за носена на колан от лявата страна, тоест като помощно оръжие за лява ръка, каквото предполагам е основното му предназначение. Може да се използва и в комбинация с огнестрелно оръжие в контекста на свършили патрони и тесен контакт с противника. Доколкото съм пробвал не пречи на стрелбата, но предвид изключителната му острота, е добре да се внимава при подобни упражнения.

Една от основните причини, въпреки гореописаните предимства, да не нося или използвам въпросното острие, е канията, която макар и качествена и държаща стабилно ножа, просто не е оптимизирана за бързото му вадене, защото след няколко тренировки беше срязана от острието. За мен решението при конкретния модел карамбит е същата да бъде от кайдекс или в кожената кания да има пластмасова вложка, която да пречи на прорязването и. 

Аз лично изповядвам философията, че ефективността на всяко хладно оръжие в условията на близък контакт с противника, се определя до голяма степен от възможността  да бъде извадено и употребено в ситуация, в която употребяващият го вече е атакуван и поне с едната си ръка следва да парира вече започнала атака. За тази цел всяка кания на карамбит, на който се възлагат функции по защита на индивида, следва да бъде максимално пригодна за бързото му вадене. За предпочитане е да не се разрушава при това действие. А доколкото с всяко оръжие следва да се тренира, ваденето е неотменим елемент от подготовката и многократното му повтаряне е основата за изграждане на съответен навик. Именно след няколко такива тренировки канията беше разрязана, както по принцип и очаквах.

Заключение - като един от първите карамбити сделани в България смятам, че  моделът може изключително лесно да бъде оптимизиран, ако се увeличи дължината на ръкохватката, добави ѝ се малко обем с паракорд и канията бъде заменена с такава от кайдекс. Изработва от български майстор, така че предполагам няма да е проблем, всеки, решил да придобие това екзотично острие, да направи индивидуални корекции в размерите и да се сдобие с един компактен, качествен и опасен инструмент за самозащита. :)

Smith & Wesson Extreme Ops Karambit

Понеже съм започнал блога си с ревю на карамбит, реших поне да изчерпя темата и да разгледам още един представител на този род ножове, който по една случайност е мое притежание. Въпросният  кревундел Smith & Wesson Extreme Ops Karambit ми е подарък от приятел и го имам от няколко години, но честно казано не съм го ползвал за друго, освен за тренировки. Все пак днес реших да го разгледам малко по-обстойно и може да се каже, че открих в него неща, които до сега не съм забелязвал. За тези, които не знаят, ножовете Smith & Wesson са си типични китайци от най-чиста проба, въпреки че се продават под американската търговска марка. От няколкото ножа, които съм имал от тази марка, така и не можах да си формулирам окончателно мнение за техните качества. Имаше както такива със задоволителни характеристики, така и откровени боклуци. Смятам обаче, че карамбитът от днешното ревю попада именно в първата категория.

Както казах до сега не съм се задълбочавал особено в разглеждането на този модел, защото

той е ползван изключително за тренировки. След като го разглобих открих, че това е една изключително проста и здрава конструкция, която доста нехарактерно за братския китайски народ е отлично напасната. Липсва какъвто и да е помен от хоризонтален или вертикален луфт. На снимката могат да се видят основните части на този карамбит. Това, което определено прави добро впечатление е изключително лесното му разглобяване и сглобяване и пак нехарактерното за китайските ножове отлично състояние на главите на торкс болтовете. На тези, които са имали по-сериозен досег с произведенията на китайците в областта на ножарството, винаги може да направи впечатление, че жълтите братя дори на по-скъпите си серии много често превъртат главите на торксовете и конструкцията става практически неразглобяема. В конкретният случай обаче това не е така. 

 

Ще се спра набързо върху заключването на карамбита, което е реализирано по широкоразпространената схема фрейм лок, тоест част от чирена изпълнява функцията на заключваща пластина. Предимството на това заключване е, че при силно стискане е много малко вероятно да изпусне. А това е оръжие и при приложението му предполага, че ще се стиска много здраво. Както се вижда и от снимката, пластината е масивна, без възможност да прескочи към срещуположния чирен и захапва гърба на острието сигурно и дълбоко. Нещо, което не може да се каже за далеч по-скъпи ножове с подобна система на заключване.

Относно острието, в интернет почти навсякъде се среща посочване на стомана 440, но от

опита, който имам с китайските ножове, честно казано нямам ни най-малка вяра на написаното. Със сигурност мога да кажа само, че е с равномерно скосяване и покритие, както острието, така и ръкохватката. За камуфлажното покритие навсякъде пише, че е титан, но на нож с цена 20-30 лева, много ме съмнява. Това, което обаче ме удивлява е, че е издръжливо - ножът е изпускан, носен с ключове, чат-пат е стъргал разни клечки и може да се каже, че съвсем не е лошо за цената си. Все пак ще трябва да отбележа нещо, което може и да има някакво значение, а може и да няма. Ножът е first production run, а това са обикновено ножове, които се ползват за да рекламират марката или модела и като цяло при тях има малко по-голямо внимание към детайла.  Вече не си спомням каква беше фабричната му острота, на аз лично китаец на Smith & Wesson не съм виждал прилично наточен. Овалният отвор на острието служи за отварянето му с помощта на палеца, като след малко тренинг това става бързо, леко и плавно. Не съм го използвал за продължително рязане и не мога да кажа каква е устойчивостта на износване на стоманата.

 

Ръкохватката - метал, без никакви синтетични вложки, с така характерната за карамбитите халка, която за мен е много по-удобна от тази на Хоншу карамбита. Както съм установил от практиката си, по-малките (в разумни граници) халки подобряват контрола върху карамбита, докато по-големите по-скоро пречат. Но точно за халката е и една от забележките ми. Би следвало да бъде изнесена още малко по-встрани от оста на ръкохватката, за да се подобри значително комфорта при хват. Но това е недостатък и на много по-скъпи карамбити, които съм виждал, а и почти не влияе на функционалността. Като недостатък ще посоча и това, че позицията на клипса е само в едно положение, но доколкото на въпросният карабмит липсва каквато и да форма на уейв отваряне и единственият вариант да се извади острието остава палеца, това не е чак такъв проблем. Относно възможностите за тунинг смятам, че добявянето на уейв отваряне и преместването на клипса могат съществено да разширят функионалността му и пригодността му като оръжие за самоотбрана, но аз лично не бих се занимавал с тези подобрения, предвид че това острие не е сред приоритетните ми и използвани ежедневно.

Заключение - като изключим някои дребни недостатъци, голяма част от които са поправими в домашни условия, може да се каже - това е един приличен инструмент за самоотбрана, с добра изработка и напасване, но като цяло безполезен без зад него да стои значителна по-обем практика по отношение на употребата му. Смело мога да заявя, че за цената си Smith & Wesson Extreme Ops Karambit предлага отлично съотношение цена-качество, с уговорката обаче, че ако решите да се спрете именно на този модел, следва лично да го изберете защото качеството на повечето китайски ножове е непостоянно. 

United Cutlery Honshu Karambit

Наскоро имах възможността да се запозная с един интересен представител от рода на карамбитите, произведен от китайския титан на ножарството United Cutlery. Изделието се именува Honshu  Karambit и честно казано, свързва две несъвместими като географско положение понятия - Хоншу е най-големият японски остров, а карамбитът е оръжие, или по-скоро селскостопански инструмент от Филипинския архипелаг. Но този странен маркетингов подход е без значение, тъй като не е предмет на настоящото ревю. Все пак да се върнем на въпросния карамбит, творение на братския китайски народ.

Колкото и да не съм предубеден по отношение на китайските ножове, това изделие

съвсем не е лишено от недостатъци. Първият и най-явен е канията, която при този модел е предназначена за скрито носене на ремъци. Те трябва да са в комплекта и следва да се носят горе-долу по начина, показан на снимката. Поне на мен ми изглежда страшно неудобно, макар че скритото носене определено е предимство. Основният хват на карамбитът е обратен, тоест с острието към малкия пръст, а почти винаги бързото вадене на Хоншу моделът е възможно само в прав, който, макар да не е за предпочитане, все пак е използваем. 

Канията почти навсякъде я посочват като кайдекс, но всъщност е от съвсем обикновена пластмаса. На всичкото отгоре при няколкократно вадене и прибиране на ножа го затъпява, и то осезателно. Като положително качество мога да посоча, че го държи изключително стабилно. Но изваждането си е затруднено, така че в контекст на на самоотбрана с карамбита е далеч от оптималното. По мое мнение канията би могла да претърпи известен тунинг като премахването на двата странични пластмасови елемента. Те не играят абсолютно никаква роля в задържането на ножа, а с помощта на паракорд или ластици може да се предвиди опция за носенето на ножа с ръкохватката нагоре на колана от дясно. Това обаче си е решение на собственика му. Аз само изразявам субективното си мнение относно пригодността на въпросният крив инструмент за самозащита, каквото смятам, че е и основното му предназначение. Съществува и фабрична модификация с кожена кания за носене на колан, която може би е по-удачният вариант за покупка. Собствениците обаче ще трябва да имат предвид, че при тренировки по бързо вадене на карамбит е много възможно да съсипят кожената кания само след няколко вадения, предвид формата на острието.

Относно ръкохватката мнението ми е не е абсолютно еднозначно - от една страна е удобна след известно наместване (а може би е и до свикване), от друга страна в моите ръце, които смятам за средни като размер, в обратен хват идва леко голяма. По тази причина ми е изключително трудно чисто субективно да я приема като добра. В прав хват ръката ми ляга изключително удобно и естествено, но както казах, това не е основният хват при карамбита. Убедено мога да твърдя, че ръкохватката на  Honshu  Karambit е оптимизирана именно под правия хват. Като друг съществен недостатък поне за мен ще посоча диаметъра на

халката, който е прекалено голям. Това затруднява някои манипулации за напреднали в използването на подобен род селф дефенс инструменти. Иначе материалът, от който е изработена дръжката, е изключително приятен да допир, не се хлъзга, с правилната за моята ръка дебелина, но може би с една идея по-дълбоко изрязване за пръстите, отколкото е необходимо. Въпреки това по отношение на ръкохватката ще кажа, че ще бъде удобна за хора със средни към големи и големи ръце.

Относно острието като единствен недостатък мога да посоча изключително калпавото фабрично заточване. Ножът дойде при мен доста затъпен, но както споменах по-горе го презаточих. Постигната прилична острота замина в историята само след няколко вадения и прибирания в канията, което може и да се дължи на качествата на самата стомана и нейната закалка. Стоманата на острието е обозначена като  7cr13 stainless steel и по мнения от чуждите форуми е еквивалентна на 440А. Основното и предназначение е да се използва за ножове, при които корозоустойчивостта е приоритет пред способността да се пази дълго острота. Скосяването иначе е направено задоволително точно, а покритието е без видими дефекти. Доколкото подобен род ножове не виждат кой знае какъв зор при използването си, единствената функция на черното покритие на острието е просто да изглежда по-страшно, защото неръждаемостта на стоманата е на добро ниво и то не изпълнява функцията на защита от корозия. Честно казано разните тактикъл предназначения като да пази от отблясъци, които да издадат присъствието му, не ми се вписват в концепцията за използването му на инструмент за самозащита в урбанизирани територии.

Заключение: На снимка не изглежда зле, но на живо определено впечатлението не е толкова добро - ужасна кания, която търпи тунинги; ръкохватка, удобна за хора с размер на дланта над средната; посредствена китайска стомана с незнайна закалка. Честно казано за 85 лева очаквах нещо повече от китайско творение. Все пак ще отбележа, че собственикът му е доволен от покупката си и му харесва, а дори и това да си начешеш дадена краста с подобно сечиво не обезсмисля напълно покупката му. Доколкото обаче в настоящия блог основната тематика е обсъждане на оръжия и екипировка и техните качества, аз лично не бих препоръчал придобиването на този карамбит поради гореизброените причини.