Палене на огън с магнезиева запалка

магнезиева запалка

Като всеки донякъде начинаещ сървайвърист стигнах и до момента, в който се снабдих с fero rod запалка, каквито между другото в България масово се продават под търговското наименование  магнезиеви запалки. След като имах възможност да щракна със скъпа маркова такава за 30 лева и с китайска за 5 лева, установих, че разлика няма и съответно се сдобих с магнезиева запалка произведена от жълтите братя, която по мое мнение си работи отлично и поне аз не виждам смисъл да се дават пари за по-скъпи. И пак като всеки истински българин, на който абсолютно всичко му е ясно, започнах едно драскане, едно хвърляне на искри и .............. нищо.

Тъкмо бях решил да пиша, че от магнезиевите запалки нищо не става и не си заслужават ми попадна едно клипче, в което някакъв чичо обясняваше как точно става номера. И чудото стана! Започнах съвсем устойчиво да паля, кога от първия, кога от втория път различни материали - хартия, кора, пластмаси, канапи, въжета и т.н. За това в настоящата статия освен представяне на китайската безименна магнезиева запалка ще споделя и моя опит в това как този уред да се ползва ефективно.

Правило № 1. Без качествен прахан, който да хване искрата нищо не става. Под качествен прахан разбирам лесно запалим или много на дребно надробен или влакнест материал, който да поеме искрите. Фаворит ми са памучните тампони, на дребно накъсаната кора, канапа. Всъщност истината е, че почти всеки лесно запалим материал надробен на дребно е годен да се възпламени с Fire steel запалка при съответните навици. Да се опитвате да възпламените някакъв по-едър и плътен материал си е загубена работа. 

Правило № 2. Дръжте оста на запалката максимално близо до праханта. Макар някои видове основно влакнест прахан да е възможно да се подпалят и от искри прелетели около 20-30 сантиметра, по-лесният и бърз начин е да прелитат не повече от 2-3 сантиметра. На видеото по долу можете да видите, как точно го правя аз, като мисля, че за конкретният модел запалка, това е оптималният начин, защото опитах какви ли не вариации по темата и този за мен е най-добрият.

Правило № 3. Паленето с магнезиева запалка изисква наработване на техника, със сила не става. В резултат на първите си безсмислени опити надрах яко запалката си, а се оказа, че се иска далеч не толкова напъване, а правилно техническо изпълнение с минимум усилия. Насилването на инструмента освен прекомерно захабяване, безсмислено хвърляне на искри и  вероятно мазол на ръката не води до нищо ползотворно.

Съществуват и разни дребни хитрини, като например надраскване на миниатюрни стружки върху праханта, които в последствие се възпламеняват от искрите и улесняват запалването. Но всеки сам след няколко опита ще открие какъв е неговият начин и как му е най-лесно.

След като споделих моя опит в използването на Fire steel запалка дойде време да опиша и тази, която аз притежавам. Дължина на металната част 7,3 сантиметра, диаметър 7 мм., на цялата запалка дължината е 10,3 сантиметра с главата.  Дължината на пластината, с която се драска е 7 сантиметра. Тегло не мога да кажа колко е, но предвид, че това е един стандартен модел е без значение, доколкото каквато и магнезиева запалка да се вземе ще тежи все толкова. Да си призная честно аз исках модел с черна глава и по-друг тип драскало, но беше свършила и взех тази. Не съжалявам. 

Въпреки първоначалният си негативизъм към този вид инструменти за палене на огън следва да бъда обективен и да посоча предимствата на магнезиевите запалки, които ги правят задължителен аксесоар за всеки подготвящ се. Те са здрави, сравнително леки и компактни, трайни /между 5000 и 7000 драскания/. Като условие за ефективното им използване обаче се изискват знания и умения както по използването на самата запалка, така и в приготовлението на прахан. Моето мнение е, че това е един евтин, ефективен и полезен инструмент за палене на огън, който зачислявам в арсенала си за оцеляване.