Както изглежда по чекмеджетата в къщи, колкото и да ровя, винаги мога да извадя нещо, което отдавна съм забравил, че съществува. Такъв е случаят и с героя на настоящия обзор. Ако не се лъжа, същият беше от една поръчка на Пекити - Търша Кали - България. Няма да крия, че въпреки познанията си в областта на употребата на това острие, съм почитател на по-класическите и традиционни за нашите географски ширини оръжия.
Въпреки това българският карамбит е една приятна играчка и в никакъв случай не е безопасен след известна практика. Мерки и теглилки смятам за излишнo да посочвам, най-малкото защото съвсем не знам каква е стоманата, от която е изработен, а за размерите му може да се добие отлична представа от снимковия материал към ревюто.
Аз лично съм доволен от качеството на изработката, но има някои неща, които откровено не ми харесват. Първото е неразчетената дължина на ръкохватката - прекалено голяма за захват със средния пръст и прекалено малка за показалеца. Само 1 сантиметър повече би го направил перфектно лягащ в ръката и просто ужасяващо грозно оръжие за близък бой, доколкото не би пречил изобщо на една чисто боксова техника, а напротив, би увеличил ефективността на нанасяните удари. Но това е една друга тема. :) 
Доколкото обаче това не е основно оръжие, а по скоро втора защитна линия, следва да бъде отчетена и възможността същият да бъде употребяван след или заедно с основното оръжие. Ако се вгледате в канията, тя освен за носене на врата в духа на така модерните напоследък neck knives, е оптимизирана за носена на колан от лявата страна, тоест като помощно оръжие за лява ръка, каквото предполагам е основното му предназначение. Може да се използва и в комбинация с огнестрелно оръжие в контекста на свършили патрони и тесен контакт с противника. Доколкото съм пробвал не пречи на стрелбата, но предвид изключителната му острота, е добре да се внимава при подобни упражнения.
Една от основните причини, въпреки гореописаните предимства, да не нося или използвам въпросното острие, е канията, която макар и качествена и държаща стабилно ножа, просто не е оптимизирана за бързото му вадене, защото след няколко тренировки беше срязана от острието. За мен решението при конкретния модел карамбит е същата да бъде от кайдекс или в кожената кания да има пластмасова вложка, която да пречи на прорязването и.
Аз лично изповядвам философията, че ефективността на всяко хладно оръжие в условията на близък контакт с противника, се определя до голяма степен от възможността да бъде извадено и употребено в ситуация, в която употребяващият го вече е атакуван и поне с едната си ръка следва да парира вече започнала атака. За тази цел всяка кания на карамбит, на който се възлагат функции по защита на индивида, следва да бъде максимално пригодна за бързото му вадене. За предпочитане е да не се разрушава при това действие. А доколкото с всяко оръжие следва да се тренира, ваденето е неотменим елемент от подготовката и многократното му повтаряне е основата за изграждане на съответен навик. Именно след няколко такива тренировки канията беше разрязана, както по принцип и очаквах.
Заключение - като един от първите карамбити сделани в България смятам, че моделът може изключително лесно да бъде оптимизиран, ако се увeличи дължината на ръкохватката, добави ѝ се малко обем с паракорд и канията бъде заменена с такава от кайдекс. Изработва от български майстор, така че предполагам няма да е проблем, всеки, решил да придобие това екзотично острие, да направи индивидуални корекции в размерите и да се сдобие с един компактен, качествен и опасен инструмент за самозащита. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар