неделя, 18 май 2014 г.

Карамбит от Христо Иванов

Така както е тръгнала работата ще взема да стана фен на този вид кривундели. Днес ще представя поредното попълнение в колекцията ми от карамбити дело на старозагорския майстор Христо Иванов. Бих могъл съвсем отговорно да кажа, че това е един авторски поглед върху едно традиционно индонезийско селскостопанско острие, добило популярност основно от бойните изкуства на Индонезия и Филипините. И така бидейки изкушен от точно тези бойни изкуства е съвсем нормално да се опитам да опозная възможно най голяма част от използвания в тях арсенал от оръжия, като едно от задължителните традиционни /да не кажа канонични/ остриета е и карамбита.  Малко мерки и теглилки - дебелина 4 милиметра, стомана 40Х13, твърдост 55-56 единици по скалата на Рокуел, дължина на режещия ръб 4,5 сантиметра.

Въпреки, че острието, което ще представя днес е доста далече от класически карамбит, който по същество е сърп, за прибиране на ориз, условно ще продължа да го наричам така доколкото има две основни прилики със своя класически братовчед - дупката в която се поставя показалеца и заточеното от вътрешната страна извито острие. Карамбитът герой на днешния обзор има едно единствено предназначение - скрито носене и самоотбрана. За незапознатите с техниката на приложение на карамбита следва да се отбележи, че това е острие ефективно в максимално близка дистанция с нападателя /нападателите. Като цяло за това и не бих препоръчал подобно острие за хора без подготовка в използването на остриета, доколкото както и всяко друго острие без дадени навици то е достатъчно опасно и за двете страни - и за използващите го и за тези, срещу които се използва. Освен това основният хват на острието, който може да се види на снимките по-долу предполага по-специфична техника.

Сред плюсовете на карамбита мога да посоча ергономичното разположение на кръглия отвор спрямо положението на останалите пръсти. Това е един основен недостатък на масата карамбити предлагани на пазара, от който обаче настоящето острие не страда. Тънък профил удобен за скрито носене, нормална цена - 30 лева, ефективно нанасяне на поражения както с острието така и с шипа, което е едно неоспоримо предимство в CQC /Close Quarters Combat/. Стоманата въпреки, че не е върха на сладоледа за подобен инструмент е напълно подходяща, доколкото по никакъв начин не се изисква дълго запазване на острота. Все пак не се предполага да се използва всеки ден по предназначение. ;) Като човек, изкушен от остриетата ще си позволя да направя и някои препоръки, за евентуален следващ проект на майстор Христо Иванов, които имат изцяло доброжелателен характер. На мен лично ми липсва плъстност на хвата, който е лесно отстранимо с намотаването на паракорд. Както се вижда на снимката режещия ръб може да се увеличи с още 2 сантиметра. Няма смисъл това пространство под малкия пръст да се губи.

С майстора сме коментирали възможностите за кания, защото докато недай си боже се наложи да се ползва, карамбита следва да се носи. Обмисля се вариант за кании от кайдекс, които за мен, са най-добрия вариант, но докато същите се появят мисля да изработя такава от кожа, на която задължително вътрешната страна да бъде усилена с капси, така че да не бъде прорязана при тренировките по бързо вадене. Съвсем случайно докато пишех днешното ревю установих, че модела на канията на другия мой карамбит, пасва идеално и вероятно ще поръчам да бъде изработена такава и за този модел. Но при карамбитите както вече казах от съществено значение е канията от страната на режещия ръб да бъде усилена, което доколкото съм запознат със сарашката техника е възможно единствено чрез капси. Другия вариант е кайдекса, който макар и не особено сложен при настоящата геометрия би поставил някои предизвикателства пред изработващият ги.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Отлично острие за изкушените от хладната стомана. Добър избор за селфдефенс, но с уговорката, че следва да се придобият определени навици по отношение на използването му, за да има необходимата ефективност.

2 коментара: