неделя, 23 март 2014 г.

SOG AUTO CLIP - ревю

По причина, че ножът е на приятел, имах съмнителното щастие да се запозная отблизо с него и съответно да преценя за себе си предимствата и недостатъците му. Та това е и героят на днешния обзор - SOG Auto Clip. На пръв поглед ми направи добро впечатление, но колкото по-внимателно го разглеждах, толкова по не ми харесваше. За хората, които четат блога ми, само ще вметна, че аз съм разглезен от скъпи и качествени ножове с всевъзможни хай-тек стомани и имам определени очаквания от остриетата, но това е друга тема.

Първото голямо разочарование беше стоманата на острието - 420, която държа да подчертая аз
изключително харесвам в изпълнение на фирмата BUCK KNIVES. Трябваше да се понапъна да го наточа, но буквално цялото ми самочувствие на човек с приличен опит в точенето и точилки за една камара пари беше сринато на нула, защото въпросното острие категорично отказваше да формира какъвто и да е режещ ръб. И понеже не се отказах, го пратих на професионалист в точенето, който се справи една идея по-добре от мен, но все пак много далеч от това, което трябваше да бъде. За целта беше конвексирал острието, и като ми го даваше сподели, че по-безобразна стомана не е виждал дори на китайски нож от пазара за 2 лева. Съмненията и на двама ни бяха за калпава закалка. Потвърдиха се на страницата на SOG knives, където за въпросният модел е указана твърдост от 51-53 HRC, което е безобразно малко по всякакви критерии. За стоманата толкова - пълна отврат. Самото острие въпреки това е симпатично съразмерно с ръкохватката и с едно интересно решение на пина за отваряне, а именно, че положението му може да бъде местено, в зависимост от дължината на отварящия палец на собственикът му, като единия пин е с отвор за обикновена плоска отвертка.

Ръкохватката откровено ми хареса, защото е удобна и в двете положения на хват, с нормална дължина,  и недразнеща накатка. Изработена е от някакъв стъклонапълнен найлон и, въпреки липсата на метални линери, е доста твърда конструкция. По този начин ръкохватката е чувствително олекотена, но аз имам вяра единствено на конструкциите с метални линери от вътрешната страна. Друго, което не ми харесва, е липсата на възможност ръкохватката да се разглобява, предвид това, че щифта на заключването е занитен. Не че е напълно невъзможно, но не е толкова лесно като при други ножове. Клипсът е може би това,
което си заслужава малко повече внимание още повече, че такова е и името на модела - SOG Auto Clip. Както се вижда на снимката той се отваря и защипва не както е при други модели ножове, от собствените пластични свойства на материала, а благодарение на пружина в ръкохватката. Иначе държи достатъчно здраво, но ножът си стърчи около 2 сантиметра от джоба, на който е закачен. Като недостатък ще посоча, че е еднопосочен, без възможност да се сменят позициите му, и изцяло ориентиран към хората, ползващи своята дясна ръка преимуществено. 

Относно заключването мога да кажа, че не съм фен на беклока, с изключение на този на ножовете на американската фирма Cold Steel. В случая комбинацията от липса на метални линери и беклок с не особено дълбок изрез си е явен знак, че на ножа не може да се разчита за
по-сериозно напъване. Но и в интерес на истината не това е функцията на SOG Auto Clip. Съдейки по всичките му характеристики, олекотена конструкция, нисък клас стомана, не особено голямо внимание към детайла, това е нож от категорията джентълменски, с основно  предназначение рязане на кончета от дамски сутиени. Дали става за нещо повече от това - ами аз лично не бих го избрал нито за ежедневно ползване предвид калпавата стомана, нито за самоотбрана предвид съмнителната конструкция, нито за спътник сред природата по двете гореизложени причини.

Все пак не всичко е загубено. Ако собственикът му реши да замени острието с някое изработено от български майстор от прахова стомана, като например достатъчно популярната и достъпна по нашите географски ширини RWL 34, би се получил приличен нож за ежедневно носене в градски условия, без да се използва за по-хард приложения. Ниското тегло и
удобството на ръкохватката определено са плюс в тази насока, но скапаната стомана е това, което му пречи да се нареди дори до китайските произведения на четирикратно по-ниска цена. А предвид цената, на която се продава в България - 45-48 лева, се явява в един клас с китайски марки ножове като GANZO, които за мен като качество го превъзхождат по всеки един показател. 

Дали го препоръчвам SOG Auto Clip на някой, който си търси сериозен нож! В никакъв случай! Спестете си парите и си купете пак нещо китайско, но от друга марка.

неделя, 16 март 2014 г.

Костюм на стайпериста или проект Gillie :)

В ситуация на оцеляване, без значение от контекста ѝ, винаги е добре да виждаш какво става около теб, без да бъдеш видян. Усъвършенстването на изкуството на маскировката е едно от основните умения, които следва да бъдат култивирани, а и съвсем не е излишно да бъдат подготвени съответните помощни средства. Няма да се спирам подробно на принципите на камуфлажа, само ще отбележа, че едно от най-популярните средства за индивидуална маскировка са костюмите, използвани от снайперистите, по-популярни като gillie. Вариациите при изработката на gillie са изключително многобройни, има както бързи и фабрични варианти, така и такива, изработвани от всеки индивидуален ползвател спрямо собствените му виждания за това, за което ще го ползва. Аз избрах втория път, след като изчетох почти всичко, което е написано по темата на всевъзможни езици, адаптирайки го за опита в областта на ползването на камуфлажи.

Избрах и да ползвам евтини и достъпни материали за изработката му, а именно стар маскировъчен гащеризон - български. Такива често излизат чисто нови при търговците на старо военно оборудване. А за лентите използвах стари мои камуфлажи, както български, така и немски. Честно казано, старите български са доста по-пригодни за целта, лесно се късат и без никакви помощни средства, докато германските им другари са си откровено тегави за работа. Доколкото помня гащеризона за домашното Gillie струваше някъде около 25 лева, а парцалите са без пари. Проблемът е, че изисква страшно много време нашиването им и също толкова често изисква правенето на различни промени, така че да се постигне необходимият рошав ефект.

Снимките са от началото на проекта. Разчитам до месец да успея да го завърша. В момента експериментирам с различните форми и цветове, а и с някои нови материали. Както се оказа, липсата ми на опит в изработването на костюми за снайперисти доведе до това, че някои операции ще трябва да се правят по два пъти. Но пък е полезен опит, доколкото ще мога да го споделя с други желаещи да изработят сами подобна екипировка. Като грешка например мога да посоча прекалено малката дължина на лентите в качулката, които не размиват по необходимия начин силуета. Това е основен момент при този камуфлаж, така че ще се наложи пришиването на нови ленти. Двойна работа е и е излишно утежняване на екипировката, но пък този вид костюми не са предназначени за непрекъснато носене и това едва ли ще е проблем.

Аз лично смятам да използвам костюма с чисто разузнавателна цел, ако се наложи, тъй като нямам снайперово оръжие, нито необходимите навици по употребата му. След завършването му предстоят тестове в средата, в която ще се използва, като за сега резултатите са обещаващи. Избрах да използвам стария български камуфлаж за изработката на костюма gilliе. От опита, който имам, това е най-добре вписващият се в боровата гора цвят, особено ако е поизбелял. Друга особеност на старият български камуфлаж е, че не шуми и се къса лесно на ленти, като оставя рошави краища, размиващи силуета, почти без да се налага допълнително разрошване. Отскоро ползвам немски камуфлаж, позволяващ малко по-различни форми и малко променящ цвета. Пък и доколкото този вид камуфлажи са по-скоро основа, в която се вкарват естествени материали, характерни за местността, здравият немски плат определено има своето място в проекта.

Ами това е за сега, като стане готов ще има снимки с тестове и впечатления :)

сряда, 12 март 2014 г.

Модулните джобове на MAX FUCHS

Бидейки обладател на нова тактическа раница с MOLLE опции, нямаше как да не стигна до заключението на всеки имащ такава раница, че следва да си я накача с разни допълнителни модулни джобове, та да изглеждам съвсем тактикъл. Проблемът на това начинание обаче беше, че по материята съм изключително бос. Затова реших да не скачам с главата напред, а да пробвам някаква евтина алтернатива и да си направя извода. Едни от най-евтините модулни джобове, които се намират на нашия пазар, са тези на MAX FUCHS, която въпреки леко немския акцент на името си е  сделана на левия или десния бряг на река Яндзъ, демек на територията на братската китайска държава. Та така, един приятел услужи с един продължително ползван
малък калъф, а аз си взех модулен джоб за бутилка. И вече бях почнал да си фантазирам как новопридобития аксесоар ще стои отстрани на MOLLE лентите и ще изглежда супер. Както обаче често се случва на практика, блажени са вярващите........

Още в момента, в който го закачих на раницата, разбрах, че нещо не е както трябва. Калъфът със сложено в него еднолитрово шише се движеше съвсем свободно, където си пожелае, напред назад, и съвсем не ми създаваше впечатление за нещо стабилно закрепено. След доста чудене, какъв е проблемът, установих, че тези независими движения се дължат на първо място на близко разположените ленти на самия калъф. Те по никакъв начин не му позволяват  да стои стабилно без допълнително осигуряване. Проблем е и недобре
подбраната им дължина, която е по-голяма, отколкото е необходимо, както се вижда от снимките . И докато с втория проблем мисля, че знам как да се справя, то първият е практически нерешим.

Като изключим тези недомислици, водещи до тоталното ми разочарование от марката, изработката е прилична. Не е като да няма недостатъци от типа на доста стеснени уши на напречните ленти, през които лентите с тик-так копчетата минават със зор и обикновено изискват споменаване на майката на тоя, който ги е направил така, в сексуален контекст. Вътрешната страна на модулния джоб е покрита с някаква гумирана материя, но аз съм бил притежател на китайска раница със същото гумиране и знам, че трайността му е точно от ден до пладне, след което се втвърдява и изронва. 

Малкият модулен джоб също е интересен и, за разлика от големият, е носен доста дълго време. Прави впечатление, че дължината на лентите с тик-так копчетата е много по-прецизно сметната. Единствения проблем, който забелязах, е ръждясването на тик-так копчетата след падането на покритието. Това с времето би могло да повлияе върху надеждността им. При поставяне раницата стои плътно и без склонност към произволни махови движени, като по-големият си брат. Има няколко отделения, в които може да се слагат всякакви ежедневно носени вещи - телефони, химикалки, цигари, ключове и т.н., но определено не виждам каква полза бих имал от него на раницата си, предвидена за оцеляване в екстремни условия. Като цяло ми направи добро впечатление, но това е едно калъфче, което да се носи на колана в града и нищо повече. Не бих го отнесъл към сериозната екипировка за извънредни ситуации. Забравих да спомена, че и двата джоба са изработени от найлон, а не от предпочитаната за всякакъв вид тактическа екипировка кордура.

Заключение: От досегът си с тези модулни джобове за себе си стигнах до няколко извода - първо, гледайте дължината на лентите; второ - никога не си купувайте модулни джобове за MOLLE система, без да сте с раницата, на която смятате да ги закачите; трето, никога не си вземайте модулен джоб, който е обемен и лентите на тик-так копчетата са разположени една до друга, а не например през една или две. Поне за себе си твърдо реших да спазвам твърдо тези принципи и да се преориентирам към по-качествените и съответно скъпи марки за модулни джобове, които се срещат на нашия пазар. 

Например този на марката HAZARD 4, макар да е предназначен предимно за обективи на фото техника, е напълно съвместим с еднолитрова бутилка за вода и освен това отговаря на всички горепосочени изисквания за закрепването и качеството. Въпросният модел е изработен от кордура, и от придобития опит смятам, че е по-добрият избор. Въпреки това смятам да се придържам към принципа, изведен по-горе, и да отида да го проверя на място с раницата, за която е предназначен. Старата истина е, че хубаво и евтино са две трудно съчетаващи се понятия. С екипировката не трябва да се правят компромиси и следва да се приготвят за това и съответните парични суми.

Ако пък не ви се отделят сериозни парични суми за подобен род аксесоари, сетете се, че почти всички тактически раници имат джобове за гъвкави резервоари за вода до 3 литра, които са предостатъчни, за да покрият дневната нужда от вода, освен ако не планирате разходка в някоя пустиня  ;)

ВИЖТЕ ОЩЕ : Модулни джобове на Helikon Tex

сряда, 5 март 2014 г.

Български карамбит

Както изглежда по чекмеджетата в къщи, колкото и да ровя, винаги мога да извадя нещо, което отдавна съм забравил, че съществува. Такъв е случаят и с героя на настоящия обзор. Ако не се лъжа, същият беше от една поръчка на Пекити - Търша Кали - България. Няма да крия, че въпреки познанията си в областта на употребата на това острие, съм почитател на по-класическите и традиционни за нашите географски ширини оръжия.

Въпреки това българският карамбит е една приятна играчка и в никакъв случай не е безопасен след известна практика. Мерки и теглилки смятам за излишнo да посочвам, най-малкото защото съвсем не знам каква е стоманата, от която е изработен, а за размерите му може да се добие отлична представа от снимковия материал към ревюто.

Аз лично съм доволен от качеството на изработката, но има някои неща, които откровено не ми харесват. Първото е неразчетената дължина на ръкохватката - прекалено голяма за захват със средния пръст и прекалено малка за показалеца. Само 1 сантиметър повече би го направил перфектно лягащ в ръката и просто ужасяващо грозно оръжие за близък бой, доколкото не би пречил изобщо на една чисто боксова техника, а напротив, би увеличил ефективността на нанасяните удари. Но това е една друга тема. :) 

Доколкото обаче това не е основно оръжие, а по скоро втора защитна линия, следва да бъде отчетена и възможността същият да бъде употребяван след или заедно с основното оръжие. Ако се вгледате в канията, тя освен за носене на врата в духа на така модерните напоследък neck knives, е оптимизирана за носена на колан от лявата страна, тоест като помощно оръжие за лява ръка, каквото предполагам е основното му предназначение. Може да се използва и в комбинация с огнестрелно оръжие в контекста на свършили патрони и тесен контакт с противника. Доколкото съм пробвал не пречи на стрелбата, но предвид изключителната му острота, е добре да се внимава при подобни упражнения.

Една от основните причини, въпреки гореописаните предимства, да не нося или използвам въпросното острие, е канията, която макар и качествена и държаща стабилно ножа, просто не е оптимизирана за бързото му вадене, защото след няколко тренировки беше срязана от острието. За мен решението при конкретния модел карамбит е същата да бъде от кайдекс или в кожената кания да има пластмасова вложка, която да пречи на прорязването и. 

Аз лично изповядвам философията, че ефективността на всяко хладно оръжие в условията на близък контакт с противника, се определя до голяма степен от възможността  да бъде извадено и употребено в ситуация, в която употребяващият го вече е атакуван и поне с едната си ръка следва да парира вече започнала атака. За тази цел всяка кания на карамбит, на който се възлагат функции по защита на индивида, следва да бъде максимално пригодна за бързото му вадене. За предпочитане е да не се разрушава при това действие. А доколкото с всяко оръжие следва да се тренира, ваденето е неотменим елемент от подготовката и многократното му повтаряне е основата за изграждане на съответен навик. Именно след няколко такива тренировки канията беше разрязана, както по принцип и очаквах.

Заключение - като един от първите карамбити сделани в България смятам, че  моделът може изключително лесно да бъде оптимизиран, ако се увeличи дължината на ръкохватката, добави ѝ се малко обем с паракорд и канията бъде заменена с такава от кайдекс. Изработва от български майстор, така че предполагам няма да е проблем, всеки, решил да придобие това екзотично острие, да направи индивидуални корекции в размерите и да се сдобие с един компактен, качествен и опасен инструмент за самозащита. :)

понеделник, 3 март 2014 г.

Smith & Wesson Extreme Ops Karambit

Понеже съм започнал блога си с ревю на карамбит, реших поне да изчерпя темата и да разгледам още един представител на този род ножове, който по една случайност е мое притежание. Въпросният  кревундел Smith & Wesson Extreme Ops Karambit ми е подарък от приятел и го имам от няколко години, но честно казано не съм го ползвал за друго, освен за тренировки. Все пак днес реших да го разгледам малко по-обстойно и може да се каже, че открих в него неща, които до сега не съм забелязвал. За тези, които не знаят, ножовете Smith & Wesson са си типични китайци от най-чиста проба, въпреки че се продават под американската търговска марка. От няколкото ножа, които съм имал от тази марка, така и не можах да си формулирам окончателно мнение за техните качества. Имаше както такива със задоволителни характеристики, така и откровени боклуци. Смятам обаче, че карамбитът от днешното ревю попада именно в първата категория.

Както казах до сега не съм се задълбочавал особено в разглеждането на този модел, защото
той е ползван изключително за тренировки. След като го разглобих открих, че това е една изключително проста и здрава конструкция, която доста нехарактерно за братския китайски народ е отлично напасната. Липсва какъвто и да е помен от хоризонтален или вертикален луфт. На снимката могат да се видят основните части на този карамбит. Това, което определено прави добро впечатление е изключително лесното му разглобяване и сглобяване и пак нехарактерното за китайските ножове отлично състояние на главите на торкс болтовете. На тези, които са имали по-сериозен досег с произведенията на китайците в областта на ножарството, винаги може да направи впечатление, че жълтите братя дори на по-скъпите си серии много често превъртат главите на торксовете и конструкцията става практически неразглобяема. В конкретният случай обаче това не е така. 
 

Ще се спра набързо върху заключването на карамбита, което е реализирано по широкоразпространената схема фрейм лок, тоест част от чирена изпълнява функцията на заключваща пластина. Предимството на това заключване е, че при силно стискане е много малко вероятно да изпусне. А това е оръжие и при приложението му предполага, че ще се стиска много здраво. Както се вижда и от снимката, пластината е масивна, без възможност да прескочи към срещуположния чирен и захапва гърба на острието сигурно и дълбоко. Нещо, което не може да се каже за далеч по-скъпи ножове с подобна система на заключване.

Относно острието, в интернет почти навсякъде се среща посочване на стомана 440, но от
опита, който имам с китайските ножове, честно казано нямам ни най-малка вяра на написаното. Със сигурност мога да кажа само, че е с равномерно скосяване и покритие, както острието, така и ръкохватката. За камуфлажното покритие навсякъде пише, че е титан, но на нож с цена 20-30 лева, много ме съмнява. Това, което обаче ме удивлява е, че е издръжливо - ножът е изпускан, носен с ключове, чат-пат е стъргал разни клечки и може да се каже, че съвсем не е лошо за цената си. Все пак ще трябва да отбележа нещо, което може и да има някакво значение, а може и да няма. Ножът е first production run, а това са обикновено ножове, които се ползват за да рекламират марката или модела и като цяло при тях има малко по-голямо внимание към детайла.  Вече не си спомням каква беше фабричната му острота, на аз лично китаец на Smith & Wesson не съм виждал прилично наточен. Овалният отвор на острието служи за отварянето му с помощта на палеца, като след малко тренинг това става бързо, леко и плавно. Не съм го използвал за продължително рязане и не мога да кажа каква е устойчивостта на износване на стоманата.

 
Ръкохватката - метал, без никакви синтетични вложки, с така характерната за карамбитите халка, която за мен е много по-удобна от тази на Хоншу карамбита. Както съм установил от практиката си, по-малките (в разумни граници) халки подобряват контрола върху карамбита, докато по-големите по-скоро пречат. Но точно за халката е и една от забележките ми. Би следвало да бъде изнесена още малко по-встрани от оста на ръкохватката, за да се подобри значително комфорта при хват. Но това е недостатък и на много по-скъпи карамбити, които съм виждал, а и почти не влияе на функционалността. Като недостатък ще посоча и това, че позицията на клипса е само в едно положение, но доколкото на въпросният карабмит липсва каквато и да форма на уейв отваряне и единственият вариант да се извади острието остава палеца, това не е чак такъв проблем. Относно възможностите за тунинг смятам, че добявянето на уейв отваряне и преместването на клипса могат съществено да разширят функионалността му и пригодността му като оръжие за самоотбрана, но аз лично не бих се занимавал с тези подобрения, предвид че това острие не е сред приоритетните ми и използвани ежедневно.



Заключение - като изключим някои дребни недостатъци, голяма част от които са поправими в домашни условия, може да се каже - това е един приличен инструмент за самоотбрана, с добра изработка и напасване, но като цяло безполезен без зад него да стои значителна по-обем практика по отношение на употребата му. Смело мога да заявя, че за цената си Smith & Wesson Extreme Ops Karambit предлага отлично съотношение цена-качество, с уговорката обаче, че ако решите да се спрете именно на този модел, следва лично да го изберете защото качеството на повечето китайски ножове е непостоянно. 

неделя, 2 март 2014 г.

United Cutlery Honshu Karambit

Наскоро имах възможността да се запозная с един интересен представител от рода на карамбитите, произведен от китайския титан на ножарството United Cutlery. Изделието се именува Honshu  Karambit и честно казано, свързва две несъвместими като географско положение понятия - Хоншу е най-големият японски остров, а карамбитът е оръжие, или по-скоро селскостопански инструмент от Филипинския архипелаг. Но този странен маркетингов подход е без значение, тъй като не е предмет на настоящото ревю. Все пак да се върнем на въпросния карамбит, творение на братския китайски народ.

Колкото и да не съм предубеден по отношение на китайските ножове, това изделие
съвсем не е лишено от недостатъци. Първият и най-явен е канията, която при този модел е предназначена за скрито носене на ремъци. Те трябва да са в комплекта и следва да се носят горе-долу по начина, показан на снимката. Поне на мен ми изглежда страшно неудобно, макар че скритото носене определено е предимство. Основният хват на карамбитът е обратен, тоест с острието към малкия пръст, а почти винаги бързото вадене на Хоншу моделът е възможно само в прав, който, макар да не е за предпочитане, все пак е използваем. 


Канията почти навсякъде я посочват като кайдекс, но всъщност е от съвсем обикновена пластмаса. На всичкото отгоре при няколкократно вадене и прибиране на ножа го затъпява, и то осезателно. Като положително качество мога да посоча, че го държи изключително стабилно. Но изваждането си е затруднено, така че в контекст на на самоотбрана с карамбита е далеч от оптималното. По мое мнение канията би могла да претърпи известен тунинг като премахването на двата странични пластмасови елемента. Те не играят абсолютно никаква роля в задържането на ножа, а с помощта на паракорд или ластици може да се предвиди опция за носенето на ножа с ръкохватката нагоре на колана от дясно. Това обаче си е решение на собственика му. Аз само изразявам субективното си мнение относно пригодността на въпросният крив инструмент за самозащита, каквото смятам, че е и основното му предназначение. Съществува и фабрична модификация с кожена кания за носене на колан, която може би е по-удачният вариант за покупка. Собствениците обаче ще трябва да имат предвид, че при тренировки по бързо вадене на карамбит е много възможно да съсипят кожената кания само след няколко вадения, предвид формата на острието.

Относно ръкохватката мнението ми е не е абсолютно еднозначно - от една страна е удобна след известно наместване (а може би е и до свикване), от друга страна в моите ръце, които смятам за средни като размер, в обратен хват идва леко голяма. По тази причина ми е изключително трудно чисто субективно да я приема като добра. В прав хват ръката ми ляга изключително удобно и естествено, но както казах, това не е основният хват при карамбита. Убедено мога да твърдя, че ръкохватката на  Honshu  Karambit е оптимизирана именно под правия хват. Като друг съществен недостатък поне за мен ще посоча диаметъра на
халката, който е прекалено голям. Това затруднява някои манипулации за напреднали в използването на подобен род селф дефенс инструменти. Иначе материалът, от който е изработена дръжката, е изключително приятен да допир, не се хлъзга, с правилната за моята ръка дебелина, но може би с една идея по-дълбоко изрязване за пръстите, отколкото е необходимо. Въпреки това по отношение на ръкохватката ще кажа, че ще бъде удобна за хора със средни към големи и големи ръце.

Относно острието като единствен недостатък мога да посоча изключително калпавото фабрично заточване. Ножът дойде при мен доста затъпен, но както споменах по-горе го презаточих. Постигната прилична острота замина в историята само след няколко вадения и прибирания в канията, което може и да се дължи на качествата на самата стомана и нейната закалка. Стоманата на острието е обозначена като  7cr13 stainless steel и по мнения от чуждите форуми е еквивалентна на 440А. Основното и предназначение е да се използва за ножове, при които корозоустойчивостта е приоритет пред способността да се пази дълго острота. Скосяването иначе е направено задоволително точно, а покритието е без видими дефекти. Доколкото подобен род ножове не виждат кой знае какъв зор при използването си, единствената функция на черното покритие на острието е просто да изглежда по-страшно, защото неръждаемостта на стоманата е на добро ниво и то не изпълнява функцията на защита от корозия. Честно казано разните тактикъл предназначения като да пази от отблясъци, които да издадат присъствието му, не ми се вписват в концепцията за използването му на инструмент за самозащита в урбанизирани територии.

Заключение: На снимка не изглежда зле, но на живо определено впечатлението не е толкова добро - ужасна кания, която търпи тунинги; ръкохватка, удобна за хора с размер на дланта над средната; посредствена китайска стомана с незнайна закалка. Честно казано за 85 лева очаквах нещо повече от китайско творение. Все пак ще отбележа, че собственикът му е доволен от покупката си и му харесва, а дори и това да си начешеш дадена краста с подобно сечиво не обезсмисля напълно покупката му. Доколкото обаче в настоящия блог основната тематика е обсъждане на оръжия и екипировка и техните качества, аз лично не бих препоръчал придобиването на този карамбит поради гореизброените причини.