Smith & Wesson Extreme Ops Karambit

Понеже съм започнал блога си с ревю на карамбит, реших поне да изчерпя темата и да разгледам още един представител на този род ножове, който по една случайност е мое притежание. Въпросният  кревундел Smith & Wesson Extreme Ops Karambit ми е подарък от приятел и го имам от няколко години, но честно казано не съм го ползвал за друго, освен за тренировки. Все пак днес реших да го разгледам малко по-обстойно и може да се каже, че открих в него неща, които до сега не съм забелязвал. За тези, които не знаят, ножовете Smith & Wesson са си типични китайци от най-чиста проба, въпреки че се продават под американската търговска марка. От няколкото ножа, които съм имал от тази марка, така и не можах да си формулирам окончателно мнение за техните качества. Имаше както такива със задоволителни характеристики, така и откровени боклуци. Смятам обаче, че карамбитът от днешното ревю попада именно в първата категория.

Както казах до сега не съм се задълбочавал особено в разглеждането на този модел, защото

той е ползван изключително за тренировки. След като го разглобих открих, че това е една изключително проста и здрава конструкция, която доста нехарактерно за братския китайски народ е отлично напасната. Липсва какъвто и да е помен от хоризонтален или вертикален луфт. На снимката могат да се видят основните части на този карамбит. Това, което определено прави добро впечатление е изключително лесното му разглобяване и сглобяване и пак нехарактерното за китайските ножове отлично състояние на главите на торкс болтовете. На тези, които са имали по-сериозен досег с произведенията на китайците в областта на ножарството, винаги може да направи впечатление, че жълтите братя дори на по-скъпите си серии много често превъртат главите на торксовете и конструкцията става практически неразглобяема. В конкретният случай обаче това не е така. 

 

Ще се спра набързо върху заключването на карамбита, което е реализирано по широкоразпространената схема фрейм лок, тоест част от чирена изпълнява функцията на заключваща пластина. Предимството на това заключване е, че при силно стискане е много малко вероятно да изпусне. А това е оръжие и при приложението му предполага, че ще се стиска много здраво. Както се вижда и от снимката, пластината е масивна, без възможност да прескочи към срещуположния чирен и захапва гърба на острието сигурно и дълбоко. Нещо, което не може да се каже за далеч по-скъпи ножове с подобна система на заключване.

Относно острието, в интернет почти навсякъде се среща посочване на стомана 440, но от

опита, който имам с китайските ножове, честно казано нямам ни най-малка вяра на написаното. Със сигурност мога да кажа само, че е с равномерно скосяване и покритие, както острието, така и ръкохватката. За камуфлажното покритие навсякъде пише, че е титан, но на нож с цена 20-30 лева, много ме съмнява. Това, което обаче ме удивлява е, че е издръжливо - ножът е изпускан, носен с ключове, чат-пат е стъргал разни клечки и може да се каже, че съвсем не е лошо за цената си. Все пак ще трябва да отбележа нещо, което може и да има някакво значение, а може и да няма. Ножът е first production run, а това са обикновено ножове, които се ползват за да рекламират марката или модела и като цяло при тях има малко по-голямо внимание към детайла.  Вече не си спомням каква беше фабричната му острота, на аз лично китаец на Smith & Wesson не съм виждал прилично наточен. Овалният отвор на острието служи за отварянето му с помощта на палеца, като след малко тренинг това става бързо, леко и плавно. Не съм го използвал за продължително рязане и не мога да кажа каква е устойчивостта на износване на стоманата.

 

Ръкохватката - метал, без никакви синтетични вложки, с така характерната за карамбитите халка, която за мен е много по-удобна от тази на Хоншу карамбита. Както съм установил от практиката си, по-малките (в разумни граници) халки подобряват контрола върху карамбита, докато по-големите по-скоро пречат. Но точно за халката е и една от забележките ми. Би следвало да бъде изнесена още малко по-встрани от оста на ръкохватката, за да се подобри значително комфорта при хват. Но това е недостатък и на много по-скъпи карамбити, които съм виждал, а и почти не влияе на функционалността. Като недостатък ще посоча и това, че позицията на клипса е само в едно положение, но доколкото на въпросният карабмит липсва каквато и да форма на уейв отваряне и единственият вариант да се извади острието остава палеца, това не е чак такъв проблем. Относно възможностите за тунинг смятам, че добявянето на уейв отваряне и преместването на клипса могат съществено да разширят функионалността му и пригодността му като оръжие за самоотбрана, но аз лично не бих се занимавал с тези подобрения, предвид че това острие не е сред приоритетните ми и използвани ежедневно.

Заключение - като изключим някои дребни недостатъци, голяма част от които са поправими в домашни условия, може да се каже - това е един приличен инструмент за самоотбрана, с добра изработка и напасване, но като цяло безполезен без зад него да стои значителна по-обем практика по отношение на употребата му. Смело мога да заявя, че за цената си Smith & Wesson Extreme Ops Karambit предлага отлично съотношение цена-качество, с уговорката обаче, че ако решите да се спрете именно на този модел, следва лично да го изберете защото качеството на повечето китайски ножове е непостоянно.