Храна от гората: вътрешната кора на дърветата

Предполагам много хора ще се отнесат скептично към идеята да ядат дърво. Но всъщност определени части от дърветата са присъствали в менюто ни като вид в продължение на хилядолетия. Тази хранителна практика е съхранена при народите, които са по-близо до природата и може да бъде полезна в ситуация на оцеляване. За това е и полезно да се знае коя част от дърветата стават за ядене. Ако няма друго, което да ни осигури храна частт,а от която се нуждаем е вътрешната кора, наричана от науката камбий. От тази кора се образуват новите клетки и дървото расте на широчина. 

Възможно е тази вътрешна кора да се консумира сурова, но това може да създаде известни стомашни проблеми на хората, които не са свикнали с тази храна. Единият вариант е да се нареже на ситно и да се дъвче по-продължително, вторият е просто да се извлекат полезните вещества с дъвчене и после твърдата част да бъде изплюта, а третият е да се свари, за да стане мека и максимално да се освободи от смолата при иглолистните. Но това е по-скоро въпрос на навик. Друг вариант за консумирането на вътрешната кора е запичането и до златисто и след това да се смели на брашно и да се използва като добавка към зърнено брашно или пък като сгъстител за супа. 

Основен момент, която следва да се има предвид е, че за добив на вътрешна кора стават само живи или скоро счупени или отсечени дървета. На живите дървета кората се сваля изключително лесно, а старите и сухи просто не стават за храна, за това и не заслужават вниманието Ви. По възможност, за да се запази природата не следва да се посяга на здрави дървета, а ако това все пак стане да не се засяга повече от 1/3 – та от обиколката на дървото иначе то ще изсъхне. 

 
ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Ядливи плодове и растения в гората

Основи на сървайвъризма: Bushcraft vs. Preparedness

Всеки, който малко или повече се интересува от темата оцеляване задължително се е срещал с двете основни концепции по темата - Bushcraft и Preparedness. В днешната статия ще се опитам максимално теоретично да обясня какво се разбира под тези две понятия и какви са разликите в двете течения, техните положителни и отрицателни страни.

Bushcraft концепцията залага на усвояването на техники и навици, помагащи на хората да оцелеят при неочаквано възникнали екстремални ситуации. Основните умения, които следовниците на това течение култивират се основават на използвенето на минимум технически средства, като се акцентира на употребата на подръчни материали за изграждане на подслон, палене на огън, добиване на вода, изработка на инструменти и т.н. Разчита се основно на собствената воля и умения, а техническите средства са приятна добавка, без която спокойно може да се оцелее.

Preparedness концепцията акцентира преди всичко на предварителната подготовка за предвиждан вероятен или не толкова сценарий за възникване на застрашаваща съществуването на индивида и семейството му ситуация. Набляга се на запасяването с различни технически средства и запаси от продоволствия и материали, като уменията и навиците се разглеждат като спомагателни елементи.

По отношение на мобилността двете концепции имат следните разлики:

Бушкрафтъра – не е обвързан с пребиваването на конкретна територия, може свободно да се придвижва във всяко необходимо направление, доколкото всичко от което се нуждае, за да изгради подслон да запали огън, да се снабди с вода и храна е с него или около него. Основно оръжие максимум знания и умения и минимум екипировка. От друга страна подготвящият се индивид е привързан към своето убежище, дом, лагер, автомобил, предвид обема на натрупаните запаси, които го ограничават в придвижването. В това отношение бушкрафтъра има по-висока мобилност и макар и неголеми, но сравнително постоянни възможности да се снабдява с необходимите за съществуването му ресурси. При подготвящия се показателят обезпеченост е на значително по-високо ниво, докато се намира в зоната за достъп на своите запаси. Ако по някаква причина подготвящият се бъде лишен от събраните си ресурси то показателят обезпечение пада до изключително ниски показатели.

Подготовка за кризистни ситуации с различна времева продължителност. 

Buchcraft последователите стартират на пръв поглед не особено стабилно при екстремна ситуация доколкото се налага оглеждане, откриване и разработване на ресурсите необходими за оцеляване, но след този първоначален етап ресурсната обезпеченост се установява на стабилно средно ниво за целия период от време, в което се налага да оцелява. Следовникът на  Preparedness философията на пръв поглед стартира отлично поради това, че още от началото той разполага с всичко нужно и има повече време за оценка на ситуацията и разработка на источници на ресурси, които да му бъдат полезни след изразходване на първоначалните запаси. Като съпоставка определено подтотвящият се има преимущество при краткосрочни извънредни ситуцаии, които може лесно и комфортно да преживее. При дългосрочни такива шансовете му за оцеляване също не са лоши, но има някои рискове, които могат да намалят сериозно шансовете му. Такъв риск предвид началната обезпеченост е подготвящият се да не започне веднага търсенето на източници на ресурси, а да го направи едва когато предварителните запаси бъдат изчерпани, което ще го постави в позиция да стартира от нулата, докато в същото време бушкрафтъра отдавна ще е осигурил за себе си стабилен ресурсен поток.

Факторът безопасност.

В този аспект бушкрфтърът е слабо защитен, доколкото разчита на това, което се намира в момента под ръка. Обезпечаването на безопасност за бушкрафтъра се постига чрез скрито придвижване, заобикаляне отдалече на опасни места и избягване на преки конфронтации, както и бързо бягство в случай на опасност. Освен това предвид минималното си оборудване и липсата на вещи с особена ценност се явява непривлекателна цел за мародерите. От друга страна подготвящият се акцентира сериозно на защитеността си и е добре въоръжен. Основополагащо е правилото „Моят дом е моята крепост” предвид това, че запасите, които генерира за възможният сценарий следва да бъде защитавани, за да си осигури комфортното оцеляване, което пък от своя страна го прави апетитна мишена за мародерите. И така докато за бушкрафтъра шансът да привлече вниманието на мародери е сравнително малък, то възможността да стане тяхна жертва, ако все пак се заинтересуват от него е много вероятна. За подготвящият се обикновено единичните мародери не са опасни, но събраните запаси могат да се превърнат в цел на групи от въоръжени грабители, на които може да се противопостави само ако има сериозна подготовка, въоръжение и запас от боеприпаси.

Възрастов профил на бушкрафтъра и подготвящият се.

 

Обикновено, но не винаги бушкрафтърите са сравнително млади хора, които нямат натрупани значително материални ценности, но се намират в добра физическа форма и имат по-висок праг на адаптивност към изменящите се външни условия. Такива хора притежават и сравнително малък бюджет за оборудване и екипировка. От друга страна подготвящите се индивиди са в по-зряла възраст от тридесет години и повече, със семейства и определен запас от материални ценности. Тези хора са готови  да напуснат базата си само при крайна необходимост и предвид възрастта си, а и тази на семейството им не са толкова приспособени към номадския начин на живот, но за това пък разполагат със сравнително по-големи бюджети, които изразходват за създаването на запаси и закупуване на снаряжение.

И така след като разгледахме разликите между концепциите Bushcraft и Preparedness следва да обобщим, че всъщност в чистия си вид те се срещат изключително рядко, доколкото повечето оцеляващи предпочитат да вземат най-доброто и от двете. Това е и моят избор – златната среда, която прави индивида способен да оцелее както без никакви предварителни ресурси, само с умения, воля и креативност, така и с използване на достиженията на цивилизацията, които определено улесняват както съвременния живот, така и оцеляването.

ВИЖТЕ ОЩЕ:
1. Основи на сървайвъризма: Пирамида на оцеляването
2. Основи на сървайвъризма: Степенуване на приоритетите
3. Основи на сървайвъризма: Оцеляване при земетресение
4. Основи на сървайвъризма: Ако извършим престъпление

Маслена лампа от консерва с риба и парцал за под

Как се връзва възел "Булин" и за какво служи

ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
1. Как се връзва рифов възел и за какво служи?
2. Как се връзва tautline възел и за какво служи?
3. Импровизирани обтегачи за въжетата на палатка

Заточване на нож със сканди скосяване

Два клипа посветени на заточването на ножове със сканди скос. Темата е актуална дотолкова доколкото тази геометрия на острието се е наложиал сред хора интересуващи се от темите бушкрафт и оцеляване и съответно най-популярните предвид съотношението си цена качество ножове на шведската фирма MORA. Не забравяйте да оцените видеата, ако са ви харесали и да им сложите по един палец сочещ нагоре. ;)

 

нож Kizlyar Supreme Intruder - ревю и тест

Как да изберем запалка?

Макар въпросът от заглавието на темата да изглежда прозаичен все пак ще си позволя един малко по-различен и задълбочен прочит на темата доколкото тя касае именно изборът на запалка, която да ви върши работа както в ежедневието, така и в ситуация на оцеляване. Простата истина е, че всяка запалка или кибрит, стига да са сухи са в пъти по-добри и бързи от всякакви други начини за палене на огън. И най-простата китайска запалка за 30 стотинки, която е изправна е за предпочетане пред най-скъпата и гъзарска магнезиева такава. За това макар и да е задължително да знаете поне три начина за палене на огън практиката и подготовката ви трябва да бъде ръководена от популярният в много области принцип KISS - Keep it simple, stupid! или на обикновен български - Направи го простичко, глупако! Тоест ако трябва да запалиш огън и имаш запалка, магнезиево блокче, лупа, батерия и фолио и т.н. просто запали шибания огън със запалката и не си усложнявай живота!

И така какви са критериите, по които следва да избираме запалка. За да изберем най-подходящата за себе си запалка следва да си отговорим на следните въпроси:

1. За какво ще я ползваме? За носене в джоба ежедневно, в комплект за оцеляване, в раници и т.н? Различните форми, в които се предлагат запалките улесняват избора по този критерий. Плоските запалки по-лесно се носят по джобовете.

2. С регулатор на пламъка или без? Честно казано регулаторът е просто още една част, която може да се счупи. Освен това при игра с него в съвсем прозаичната ситуация да запалите цигара на друг човек, ако сте си играли може да му опърлите веждите и да стане конфузно. Аз лично бих предпочел без.

3. На газ или на бензин? Категорично на газ. Бензинът е летлив и дори да не използвате запалката той се изпарява и е съмсем възможно, когато Ви дотрябва в нея просто да няма гориво.

4. С прозрачна пластмаса или не? Прозрачната пластмаса има предимството да се контролира по-лесно количеството на газа вътре, но пък непрозрачната по субективно мое мнение е по - устойчива на механични въздействия като удари и натискания. Зависи кое Ви е по-приоритетно - здравина или информираност :)

5. С дюза за зареждане или без? За мен няма значение. Повечето запалки им дават 3000 щракания и няколко хиляди произвеждания на пламък. В стандартна ситуация на оцеляване е предостатъчно, доколкото като правило тя би продължила максимум седмица. Ако се стягата за нещо по-сериозно просто си вземете две запалки.

6. С предпазител за деца или без. Категорично без. Предпазителят пречи на запалката да работи с ръкавици и при измръзнали ръце е най-малкото неприятно да щракате по камъче, което не ще да даде искра.