Основи на сървайвъризма: Оцеляване при земетресение

Понеже съм пределно наясно с манталитета на населението обитаващо общи с мен географски ширини реших, че няма никакъв смисъл да пиша статия за това как да се подготвим предварително за земетресение. Просто никой няма да го направи, а когато земетресението започне, ще трябва да се действа, при това бързо. И доколкото според картата за сеизмичната активност живея в най-гадния в сеизмично отношение район на България смятам, че една статия по въпроса няма да е излишна още повече, че последните години сравнително често се случва да ни поразлюлее. И така да си дойдем на думата - Какво да правим, когато земетресението започне?

Стандартната практика, която се препоръчва при започване на земетресение най общо може да се опише в превод така - "Наведи се, Прикрий се и Дръж!". Тази широко известна процедура е практика, която трябва да се тренира предварително и макар и да не е нещо сложно е способна да спаси живот или да предотврати сериозни наранявания. Същността и се състои в следното:

1. В момента, в който разберете, че се случва земетресение паднете на ръце и колене, преди самото люлеене да ви свали и вероятно нарани. Позицията на четири крака позволява да си спестите непредвидими падане и в същото време позволява човек да се движи към прикритието си.

2. Прикрийте се ако не може изцяло то поне главата и врата под здрава маса или бюро /които предвид настоящата талашитена мода не е много лесно/. Ако масите и бюрата не са с достатъчно здравина за да изиграят ролята на укритие се свийте в ембрионална поза близо до носеща стена или ниски мебели, които няма как да паднат. На стената е желателно да няма картини, витрини, огледала и други стъклени предмети, както и високи и тежки мебели, които могат да паднат върху вас.

3. Ако сте се оказали все пак под укритие го хващате и държите здраво, защото под влияние на трусовете ще започне да се мести. Позицията на четири крака позволява, едновременно да се държи предмета и в същото време човекът да се движи под него, когато въпреки усилията му той се премести из стаята.

Методът "Наведи се, Прикрий се и Дръж!" се препоръчва като най-добрият за оцеляване при земетресение, когато сте на закрито в сгради. Има още някои допълнителни правила, които следва да се имат предвид при започване на земетресение. 

1. Най-лошото място, на което можете да бъдете при започване на трусовете е до външната страна на сграда. Прозорците, балконите, различни фасадни орнаменти са първите които се сриват. Ако сте вътре в сградата стойте близо до вътрешните стени, ако сте отвън стойте максимално далече от фасадата на сградата. Във високо сгради избягвайте асансьорите, имайте обаче предвид, че често макар и други части на сградата да не са пострадали, стълбите е възможно да са отслабени или разрушени. Проверявайте ги внимателно преди да напуснете сградата по тях. 

2. Ако земетресението ви завари в леглото просто останете в него, прикрийте главата с възглавница и се претърколете максимално близо до таблата ако е към вътрешна стена и максимално далече от прозорците. Много често хората биват наранени от счупени стъкла когато скачат от леглото и се опитват да стигнат до вратите или да се доберат до укритие. 

3. Ако трусовете ви хванат на открито, веднага потърсете максимално открито място далече от стените на сгради, електропроводи,  дървета, автомобили и други подобни опасности. Обикновено ако сте на открито на земята, ефектът на клатенето е много по-слабо отколкото в сградите и е възможно да се запази равновесие и да се ходи бързо.

4. Ако земетресението започне докато шофирате отбийте встрани от пътя, далече от дървета и електропроводи. По възможност на равно място встрани от скали или дерета. Включете ръчната спирачка и аварийните светлини. Не паркирайте под мостове и надлези. Стойте вътре в превозното средство докато трусовете престанат. Ако въпреки това върху автомобилът ви падне жица, стойте вътре докато не дойдат спасители да я премахнат.

Винаги изчаквайте минимум 60 секунди след приключване на трусовете преди да предприемете действия по евакуацията си от сградите или превозните средства. Възможни са вторични трусове, които да съборят върху вас мебели и стъкла, докато се евакуирате. При напускането на сгради и автомобили се оглеждайте внимателно за скъсани кабели. По възможност изключете електроуредите в къщата преди да излезете.

Ревю на ножа CRKT M16-14ZSF

Палене на огън с магнезиева запалка

магнезиева запалка

Като всеки донякъде начинаещ сървайвърист стигнах и до момента, в който се снабдих с fero rod запалка, каквито между другото в България масово се продават под търговското наименование  магнезиеви запалки. След като имах възможност да щракна със скъпа маркова такава за 30 лева и с китайска за 5 лева, установих, че разлика няма и съответно се сдобих с магнезиева запалка произведена от жълтите братя, която по мое мнение си работи отлично и поне аз не виждам смисъл да се дават пари за по-скъпи. И пак като всеки истински българин, на който абсолютно всичко му е ясно, започнах едно драскане, едно хвърляне на искри и .............. нищо.

Тъкмо бях решил да пиша, че от магнезиевите запалки нищо не става и не си заслужават ми попадна едно клипче, в което някакъв чичо обясняваше как точно става номера. И чудото стана! Започнах съвсем устойчиво да паля, кога от първия, кога от втория път различни материали - хартия, кора, пластмаси, канапи, въжета и т.н. За това в настоящата статия освен представяне на китайската безименна магнезиева запалка ще споделя и моя опит в това как този уред да се ползва ефективно.

Правило № 1. Без качествен прахан, който да хване искрата нищо не става. Под качествен прахан разбирам лесно запалим или много на дребно надробен или влакнест материал, който да поеме искрите. Фаворит ми са памучните тампони, на дребно накъсаната кора, канапа. Всъщност истината е, че почти всеки лесно запалим материал надробен на дребно е годен да се възпламени с Fire steel запалка при съответните навици. Да се опитвате да възпламените някакъв по-едър и плътен материал си е загубена работа. 

Правило № 2. Дръжте оста на запалката максимално близо до праханта. Макар някои видове основно влакнест прахан да е възможно да се подпалят и от искри прелетели около 20-30 сантиметра, по-лесният и бърз начин е да прелитат не повече от 2-3 сантиметра. На видеото по долу можете да видите, как точно го правя аз, като мисля, че за конкретният модел запалка, това е оптималният начин, защото опитах какви ли не вариации по темата и този за мен е най-добрият.

Правило № 3. Паленето с магнезиева запалка изисква наработване на техника, със сила не става. В резултат на първите си безсмислени опити надрах яко запалката си, а се оказа, че се иска далеч не толкова напъване, а правилно техническо изпълнение с минимум усилия. Насилването на инструмента освен прекомерно захабяване, безсмислено хвърляне на искри и  вероятно мазол на ръката не води до нищо ползотворно.

Съществуват и разни дребни хитрини, като например надраскване на миниатюрни стружки върху праханта, които в последствие се възпламеняват от искрите и улесняват запалването. Но всеки сам след няколко опита ще открие какъв е неговият начин и как му е най-лесно.

След като споделих моя опит в използването на Fire steel запалка дойде време да опиша и тази, която аз притежавам. Дължина на металната част 7,3 сантиметра, диаметър 7 мм., на цялата запалка дължината е 10,3 сантиметра с главата.  Дължината на пластината, с която се драска е 7 сантиметра. Тегло не мога да кажа колко е, но предвид, че това е един стандартен модел е без значение, доколкото каквато и магнезиева запалка да се вземе ще тежи все толкова. Да си призная честно аз исках модел с черна глава и по-друг тип драскало, но беше свършила и взех тази. Не съжалявам. 

Въпреки първоначалният си негативизъм към този вид инструменти за палене на огън следва да бъда обективен и да посоча предимствата на магнезиевите запалки, които ги правят задължителен аксесоар за всеки подготвящ се. Те са здрави, сравнително леки и компактни, трайни /между 5000 и 7000 драскания/. Като условие за ефективното им използване обаче се изискват знания и умения както по използването на самата запалка, така и в приготовлението на прахан. Моето мнение е, че това е един евтин, ефективен и полезен инструмент за палене на огън, който зачислявам в арсенала си за оцеляване.

Основи на сървайвъризма: Степенуване на приоритетите

Човекът като биологичен вид може да оцелява при определени условия. Когато тези условия липсват, човекът просто умира. В практиката на сървайвъристите като основа за определяне на приоритетите на оцеляващият се използва т.нар. тройно правило, което най-общо гласи, че човек оцелява:

3 минути без въздух

3 часа при излагане на екстремни температури

3 дни без вода

3 седмици без храна.

Ценността на тройното правило се изразява в това, че позволява приоритетите да се степенуват в зависимост от конкретната ситуация на оцеляване. При всички положения обаче храната е обикновено на последно място. Човешкото тяло е така устроено, че може да издържи сравнително дълго време без да загуби в значителна степен от функционалността си.

Да приемем хипотетично, че на човек му се налага да оцелее през лятото в умерената климатична зона и ако изключим някои високи върхове няма как да бъде изложен на екстремни температури - ниски или високи. Следователно вземането на мерки по отношение на подслона и огъня може да бъде поставено на по-заден план и приоритет да получат водата и храната, като подслонът ги последва.

По съвсем друг начин биха стояли нещата в пустинята или през зимата. Тогава осигуряването на температурен комфорт - в първия случай чрез търсене на сянка и понижаване на телесната температура, а във втория с палене на огън и намиране на подслон е приоритет. Логиката е елементарна - екстремните температури ще Ви убият преди дехидратацията и глада.

Идеалният вариант е още през първите 24 часа, които както показва практиката са най-критични да си осигурите всички основни потребности. Но това вероятно е по силите на единици експерти. За средностатистическият подготвящ се човек, ще отнеме много повече време и тук идва моментът с определянето на приоритетите, в зависимост от спецификата на конкретната ситуация, поставянето им като цели и последователното реализиране на тези цели.

Вижте още по темата в статията: Основи на сървайвъризма: Пирамида на оцеляването

Размисли и страсти: Различните видове скосявания на остриетата и работата по дърво

Снимка 1. Флат с вторичен скос

В ситуация на оцеляване дървото е основен материал, осигуряващ една от основните потребности на оцеляващият, а именно огън /топлина и приготвяне на храна/, но в същото време е и суровина, от която могат да се изработят различни вещи за бита - от посуда до оръжие. За да бъде извлечен обаче максимумът от възможностите, които дава дървото същото следва да бъде обработено, което става най-често с метални остриета - ножове, брадви, рендета и т.н. А тези остриета имат различна геометрия в зависимост от функциите, които им се възлагат, а именно дали ще цепят, режат или стържат. В днешната статия ще разгледам три от най-често срещаните видове скосяване и как се държат при работа по дърво в контекста на една от най-често използваните от бушкрафтърите и сървайвъристите дейности - правенето на подпалки или както им викат едни хора владеещи английския - Feather sticks.  Видовете скосяване на остриетата са както следва - конвекс /Gransfors Bruks Wildlife Hatchet/, плоско скосяване с вторичен скос /Peltonen M 07/ и скандинавското скосяване /Mora Classic/

Снимка 2. Конвекс

Снимка 3. Сканди скос

Кратко лирични отклонение по темата за  Feather sticks. Макар да изглежда нещо изключително лесно за направа, качествената пръчка за разпалване иска определени теоретични познания и практика. Може да ви се види смешно, но именно качествено направената пръчка е предпоставка за това като резултат лесно и бързо да запалите огън. Лошо направената разпалка води единствено до неуспешни опити за запалване и разходване на ресурси, било газ, било кибритени клечки или пък излишно износване на магнезиевата ви запалка, което е крайно нежелателно. За това и добрата подготовка на огъня включващ правилен подбор, а понякога и изработване на разпалки и основно гориво е изключително важен момент. Но това колкото и да се обяснява просто трябва да се изпита. Факт е, че повече от половина от нашите съграждани по принцип не могат да запалят огън в гората, а 99 % не могат да запалят огън в гора след дъжд или в сняг. Това поне при мен се доказва абсолютно всеки път, когато решим с приятели да ходим на пикник в гората.

Да се върнем обаче на темата за скосяванията. На горните снимки ясно се вижда, че направата на качествени пръчки разпалки е възможно и при трите скосявания, като разликата е само в това колко лесно става това. По критериите скорост на изработка, качество и минимум усилия аз ще поставя на първо място най-евтиния инструмент от серията, а именно ножа Mora Classic със сканди скосяване. На второ, главно по усещането за лекота, поставям флат скосяването с вторичен скос на Peltonen M 07, и на последно конвекса на брадвата Gransfors Bruks. С брадвата беше най-тегаво, макар че беше заточена както и останалите две остриета до степен да бръсне, но ако няма друго и тя ще свърши работа. Днешният експеримент просто доведе до това, че ще зачисля гореописаната мора, която навремето отписах като абсолютно гаден, крив, евтин и ръждясващ боклук като основен нож за изработка на разни неща от дърво, като така ще съхранявам ресурса и остротата на другите остриета занимавайки ги със задачи, с които не се справят толкова добре.

Основи на сървайвъризма: Пирамида на оцеляването

В много блогове, клипове в youtube, форуми и т.н. интернет ресурси подготвящите се хора могат да намерят неизброимо количество ревюта и тестове на всевъзможна екипировка, както и субективните предпочитания на огромен брой подготвящи се. В моя блог за екипировка и оръжие положението е горе-долу същото, но аз мисля да направя отклонение от стандартния стереотип и да се придържам към една по-различна и по-добра според мен концепция, а именно да комбинирам ревютата на екипировка с опитани и работещи според мен умения и знания в областта на оцеляването. В днешната статия ще изложа една основна концепция в сферата на оцеляването, а именно за градацията и важността на различните елементи на оцеляването - екипировка, знания, умения и воля.

Най-ниското ниво на подготовка за оцеляване е екипировката. Много хора, които се подготвят, правят грешката да възприемат натрупването нa еди какво си количество екипировка като панацея и гаранция, че ще си осигурят едва ли не 100% преживяване на дадена кризисна ситуация. Както обичаме да казваме обаче в този край на света - Да, ама не. Екипировката, без знания и опит в използването ѝ, сама по себе си е безполезна. Естествено, по-лесно е да оцеляваш с качествена екипировка, отколкото с нож и кремък, но без знания и практика, екипировката е просто тежест, която разнасяш със себе си.

Следващото ниво са знанията. Приемаме, че вече сме се снабдили с някакъв минимум екипировка и следва да се научим как да я ползваме. На първо място следва да бъдат усвоени навиците по намиране на вода, подслон, храна и огън. В този случай екипировката - филтри за вода, трион, брадва, капани, запалки, са това, което улеснява поставената задача. Но и без изброените предмети човек трябва да има знания как да осигури горепосочените приоритети. Защото екипировката се чупи и губи, а знанията за набавянето на вещи, които да изпълняват същите функции, остават.

Знанията обаче са едно, а практическите умения и опит са друго. Много хора са наясно чисто теоретично как се прави слънчев дестилатор или се използва магнезиева запалка. А пробвали ли сте да ги направите и да видите как работят? Това е разликата между това да имаш екипировката и да можеш да я използваш ефективно. Практиката, придобиването на умения и опит е това, което отличава подготвящият се човек от диванния бушкрафтър или сървайвърист.

Последният елемент от пирамидата на оцеляването, който се явява освен всичко друго и обединяващо звено между екипировката, знанията и уменията е волята да оцелееш на всяка цена. Без нея нито скъпото оборудване, нито хилядите страници и стотиците клипове, нито часовете прекарани в опити да се усвои дадено умение, няма да помогнат в екстремна ситуация. Волята и желанието да оцелееш е това, което трябва да се култивира при тренировките в спокойни времена. Отговорите на въпросите, които вероятно ще възникнат в ситуация на оцеляване, трябва да бъдат намерени на спокойствие, при тренировките, защото когато нещата отидат по дяволите, е възможно да няма време за търсенето им.

Нож Ganzo G716

Днес ще представя на страниците на блога един нож, който отдавна ми се искаше да видя от близо. Става въпрос за модела G716 на китайския ножарски бранд Ganzo. С продукцията на тази фирма съм се запознал отдавна, с моделите G710 и G704, които по същество са абсолютни копия на модели на Benchmade. За разлика от тях моделът G716 не копира вече съществуващ модел, а минава с известни условности за собствен дизайн. Това е една положителна стъпка от тази фирма, но именно в собствения дизайн най-лесно се откриват не изчистените моменти в образованието на китайските дизайнери на хладни оръжия, доколкото има някои неща и откровени излишества, на които ще се спра по-натам в ревюто.

Малко мерки и теглилки от производителя:

Име на модела: Ganzo G 716

Дължина затворен: 12 сантиметра

Дължина отворен: 21 сантиметра

Дължина на острието: 8,5 сантиметра

Материал на ръкохватката: G10

Дебелина на острието: 3.5 мм.

Тегло: 145 грама

Стомана: 440С

Твърдост на стоманата: 58 HRC

Заключване: AXIS

Ръкохватка - метални линери, неперфорирани с чирени от G10. Конкретно за чирените на Ganzo-то при първия допир ми направи впечатление, че са страшно агресивни и ръбести. Но това е характерно и за далеч по-скъпи ножове, а освен това подобен проблем е много лесно отстраним с помощта на шкурка, с която острите ръбове да бъдат загладени. Ще споделя с читателите на блога и една отдавнашна моя мечта - да ми попадне нож Ganzo, който да мога да разглобя, полирам и напасна... Е, тази ми мечта не се сбъдна и с този нож. Същият успя да счупи ключа за развиване, а на следващия болт превъртя резбата на главата и ножът стана вовеки неразглобяем. 

Като цяло ръкохватката е удобна /след шкуренето имам предвид/ и в двата хвата стои стабилно, дори при обратния хват глас брейкъра не пречи, противно на очакванията ми. Клипсът е умерено стегнат и позволява ножът да бъде поставен максимално дълбоко в джоба. Интересна опция, но безсмислена, ама някои хора ги кефи. Емпирично съм установил, че тази форма му позволява да се закача във всевъзможни ръбове, каси, маси и т.н., което води до разчекването му. Следва сваляне, свиване с клещите и пак поставяне, като гласбрейкъра  играе ролята на болт, който да го закача за ножа. От самият гласбрейкър единствената полза е, че в сгънато състояние ножът може удобно да се използва  като ударно оръжие.

Относно аксис заключването мога да кажа само, че за мен това е едно от най-добрите заключвания за сгъваем нож. На моделите на Ganzo обаче, то е значително по-стегнато, отколкото на моделите на Benchmade, като не мога да знам точно каква е причината, защото ножът е неразглобяем. И на този нож, в края на ръкохватката присъства задължителната дупка за връвчица, която както посочих в една предишна статия, няма абсолютно никакъв смисъл. В ръкохватката има и един излишен елемент, чиито функции и след дълго умуване не разбрах. Става въпрос за малката издатина в предния край на ръкохватката от горната страна. Честно казано без нея ножът не би загубил абсолютно нищо и със сигурност ще предприема действия по премахването ѝ. Болтовете, както казах, не са особено качествени и при опит да бъдат отвити е много вероятно резбата да превърти и ножът да стане неразглобяем, както в моя случай.

Острие: Нямам особени забележки по изработката и скосяването. От опита с братчетата му знам, че стоманата ръждясва трудно. Не е супер пупер, но си е прилична, особено за парите си. Заточването е посредствено - реже, но не бръсне. Но това беше поправено. В момента ножът бръсне с лекота. Предполагам, че и заявената твърдост от 58 единици по скалата на Рокуел е вярна, доколкото е проверена на другите два модела и отговаря. Стоманата да е 440С дълбоко и основателно ме съмнява, доколкото както се знае от практиката жълтите братя си ползват някакви техни аналози. Заключването държи ножа изключително стегнато и острието няма и грам луфт в никоя посока. Въпреки това много ми се искаше да мога да полирам частта от острието, която контактува с оста на аксиса, ама не ми било писано поради причина, че ножът не може да се разглоби.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Не е лош нож за парите си /40 лева/, но си има редица недостатъци, които макар да не влияят по никакъв начин на функционалността, мен лично ме дразнят. Въпреки това е достатъчно добър, здрав и качествен и на него може да се разчита както за самоотбрана, така и за сред природата.

Бутилка Karrimor 1L

След разочарованието, което изпитах с манерката на MFN реших, че е време да се снабдя с някаква по-качествена алтернатива за течности. И докато се пулех и се чудех защо тези добри хора от Maxpedition са обявили такива цени на своите еднолитрови шишета съвсем случайно във фейсбук видях реклама на сайта mymall.bg, на който въпросната бутилка на Karrimor беше обявена на цена от 12 лева. И така без много да се чудя я поръчах във възможно най-простата и версия с прозрачна пластмаса. Бутилката пристигна след около две седмици, но изглежда толкова е доставката от чужбината.

Та така въпросната еднолитрова бутилка на Karrimor изведнъж се оказа кажи речи в центъра на китните Родопи. Ако се вярва на написаното за бутилката в сайтовете на търговците същата е направена от tritan copoliester. Поне от това което се намира в интернет за този материал най-общо става ясно, че същият има по-широк температурен диапазон на приложение от други традиционни пластмаси и на теория следва да издържа на температури от -10 до + 90 градуса по Целзий. Въпреки това обаче още на листовката, с която пристига бутилката пише да не се пълни с врящи течности и да не се замразява. Не мога точно да възпроизведа инструкциите, защото като истински българин след бегъл поглед ги изхвърлих. В листовката пишеше също така преди употреба бутилката и капачката да се измие със сапун и вода, което и направих иначе си дъхаше на нещо пластмасово. Сред основните достойнства на tritan copoliester се сочи възможността да се мие
в миални машини ......... Това не ми е много ясно какво точно предимство е предвид това, че по презумпция като нещата отидат по дявалите нито ще има ток, нито миални машини, но докато цивилизацията още работи ще приемем, че има някакъв смисъл. Второто най-често изтъквано достойнство на този материал е липсата на Bisphenol A (BPA) и изделията от същата се обозначават като BPA Free. Що за животно обаче е този Bisphenol A (BPA)? След кратко търсене в нета се оказа, че това е някаква невероятна синтетична гадост, която най-вероятно поглъщаме всеки ден и която има пряка връзка със затлъстяването, наврологичните проблеми, рака и още една камара здравни проблеми. Така че е хубаво да я няма поне в бутилките за вода, а както се оказа от няколко години наличието на този Bisphenol A (BPA) в бебешките бутилки е забранено.

Всъщност една от причините да си търся бутилка с точно такава форма беше, че някога си купих мобулен джоб на Max Fuchs /MFN/ за такава и вместо мръсни чорапи и гащи, с които го пълня обикновено да започне да се използва по предназначение. Както се оказа бутилката влиза идеално в него, а пристягането с компресионната лента на раницата пречи същата да се мандахерца много-много. В едно от рекламните послания на един от търговците на бутилки Karrimor се казваше, че широкото гърло е предимство при почистването...... Сигурно е така, ако ползваш миялна машина или си дете до 8 години, защото иначе вътре възрастен няма как да бръкне, качествено с гъбата и препарата. По-широкото гърло има предимството на по-лесното наливане и използването му за различни импровизирани методи за събиране на вода, на които ще отделя отделна статия. Интересна джаджа има на гърлото на самата бутилка, и на теория би следвало за пречи да се олее човек с толкова широкото гърло....... Ами и без нея ми е също толкова удобно да пия вода, а предвид това, че сигурно в един момент ще я загубя някъде няма да и отделям внимание.

Относно конструкцията на бутилката като гледам е изработена от поне 3 милиметра пластмаса. Капачката затваря плътно, не тече отникъде, въпреки, че не забелязах да има гумено или друго уплътнение. Капачката е вързана за бутилката, което изключва изгубването и, което за мен си е плюс. На бутилката има разграфяване за обема в милилитри /до 1000 мл./ и в унции до 32, но като гледам май на око може да се сметне и до 36. Подобно разграфяване може да е полезно доколкото да се измери точното количество вода при различни отвари и чайове или за други цели, които още не съм осмислил точно какви ще бъдат. Но при всички положения мисля, че е по-добре да я има тази скала. За да тествам това дали водата придобива гаден пластмасов дъх я напълних и я оставих да престои едно денонощие. При опитването и след това не установих вкус или дъх на пластмаса, което например доста ясно се усещаше дори след няколко часа в манерката.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ами на мен поне за сега ми допада, ще видим как ще се държи за в бъдеще. Първоначалните впечатления са добри и не откривам дразнещи недостатъци - пластмаса без канцерогени, широко гърло, прилична цена /с намалението/, скала за обема, невъзможно е да и за губиш капачката. Накратко бутилката на Karrimor е ако не перфектният, то поне отличен избор за еднолитров резервоар за течности.

Размисли и страсти: Презервативите и survivalism - а

В предишната статия представих своя градски комплект за оцеляване и при коментирането на статията бях попитан какво пък толкова различно предназначение може да се намери на един презерватив освен прякото му? В днешната статия ще изброя най-често срещаните възможните начини за нетрадиционна употреба на тези латексови изделия:

1. Най -широко приложение кондомите имат като резервоари за пренос на вода. Практиката показва, че оптималното количество, което могат да съберат е между един и два литра. Макар да може и повече, това не е препоръчително, предвид повишеният риск от скъсване. Препоръчва се също така, с цел избягване на скъсване презервативът да се слага в чорап, кърпа или някакъв друг подобен калъф, който би улеснил безопасното носене.

2. Водонепроницаема опаковка за различи вещи на оцеляващия, които следна да се държат сухи - кибрит, оръжие, храна и т.н. Желателно е вещите, които се опаковат да нямат остри ръбове. Известно е също така, че това е било разпространена практика сред моряците през Втората световна война, които предвид възможността във всеки момент да бъдат торпилирани са съхранявали по този начин ценните си вещи и са ги носели в себе си в случай че се наложи да напуснат кораба. Друго популярно приложение на презервативите измислят американските войници във Виетнамската война, където слагат презервативите на булата на току що въведените на въоръжение автоматични пушки М16, за да предпазят дулата от замърсяване. По същата причина при операция "Буря в пустинята" кондомите се поставят на пушките за да попречат на влизането на пясък в дулата.

3. Колкото и да е парадоксално презервативите могат да се използват за палене на огън, както между другото и прозрачните полиетиленови пликове. Не вярвате - в долното видео можете да видите как точно става това. В тази връзка е добре да се въздържате от закупуването на цветни, или релефни презервативи, които да включите в комплектите си за оцеляване. Само за пълното на изложението, без стабилни навици, познания и умения относно разпалките, праханта и последователността за разпалване на огън е много вероятно изобщо да не ви се получи.

4. На следващо място презервативът може да се използва като импровизиран турникет. Не залагайте на тези осигуряващи натурални усещания, а на класически, здрави презервативи с нормална дебелина. Това осигурява необходимата здравина за изброените по-горе приложения.

Още някои тънкости при използването на презервативи в ситуация на оцеляване:

-не измивайте външната смазка, това ще предотврати изсушаването на латекса.

-не дръжте презерватива на слънце - това изключително бързо ще го увреди и направи негоден.

-постарайте се ако го използвате като резервоар да измислите някакъв клапан защото развързването на стегнат възел от латекс е всичко друго, но не и приятно.

- на последно, но не и по важност място, - покажете тази статия на половинката си за да оправдаете носенето на презерватив в портфейла си :)

Моят Urban survival kit

Дойде време да представя на страниците на блога и собственият си Urban survival kit или казано на езика на туземното население Градски комплект за оцеляване. Дълго време не виждах абсолютно никакъв смисъл да си направя или закупя такъв, докато не започнах детайлно да се интересувам от това как са се развивали мащабните кризи и катастрофи през последните 20 години. Колкото повече научавах, толкова по-твърдо в мен се формира убеждението, че необходимостта индивида да се бори за оцеляването си обикновено се поражда съвсем внезапно и неочаквано за самия него и по закона за всемирната гадост дори индивида да се е подготвял за някаква хипотетична ситуация на оцеляване гадостите го застигат далече от убежището и екипировката. Единственият изход от някаква подобна ситуация е в оцеляващият да има някакъв минимален запас от вещи, които могат да осигурят за кратък период основните му потребности - храна, вода, подслон, огън и защита.

Варианти на градски комплекти за оцеляване има много и най-различни. Повечето от тях отразяват личните виждания на техните притежатели за това, какво би им било полезно. Забелязват се и две отделни течения, като първото е комплекти за оцеляване, които са по-скоро набор от вещи, които се използват от индивида всеки ден, дали в хобито, дали в работата му. Второто направление е комплекти за оцеляване, които са оптимизирани за някакви екстремни ситуации и вещите в тях имат по-тясна насоченост и са насочени да се справят с конкретни реални или виртуални ситуации. Аз направих някакъв осреднен вариант, в който има както вещи, които ползвам често така и такива, които биха били от полза в извънредна ситуация.

Ще изброя вещите, които съм включил в комплекта и реалното им или предполагаемото поле на приложение. Ще започна с медицинската част, която е около половината от наличната в комплекта екипировка. Доколкото в ситуация на градско оцеляване храната, водата и подслона не са такъв приоритет предвид лесната им достъпност поне в първите дни на всяка една криза в урбанизирани територии - било земетресение, наводнение, бунтове и т.н. то те не са засегнати в градския комплект за оцеляване. От медицинската част има следните медикаменти и материали:

2 броя Аулин - болки от различно естество

2 броя Смекта - срещу диария, 

6 броя лепенки цитопласт различни размери - дребни наранявания, мазоли.

2 хапчета Парацетамол - болки и температура

4 хапчета Дименхидринат - става ми лошо при пътуване с автомобил, но същите освен подтискане на гаденето имат и страничен ефект сънливост, който може да се използва при проблем със заспиването.

1 брой превръзка бинт с подложка, за средни по тежест наранявания с не особено голяма площ +  1 брой шишенце с кислородна вода - почистване на рани

1 брой презерватив. Колкото и комично да е това е задължителна екипировка с изключително многостранно приложение, освен тази по прякото му предназначение. Може би след време, ще направя статия за тези варианти на използване. 

Чисто теоретично този набор е достатъчен да покрие кратковременните нужди на индивида от медицински грижи за сравнително кратък период от време необходим му, за да стигне да убежището си, където пак според теорията следва да има значително по-сериозен набор от медицинско оборудване. До сега най-често използваните от мен елементи от тази част на комплекта са лепенките и прахчетата за разстройсто. Останалите покриват хипотетични възможности.

Втората част от екипировката осигурява следните елементи то оцеляването на индивида в града - светлина, огън, ремонт на облекло и защита:

1. Огън - запалка Bic от най-дребните. Аз не пуша, така че ще има много пъти да паля с нея. Добивът на материал за огън в града не е проблем - дърво и пластмаса колкото му душа иска на човек. Другото е техника.

2. Светлина - фенерчето на ThruNite Ti с две батерии, в кутията от Тик - Так, като на халката за закачване съм поставил 8Gb флашка, за евентуално сваляне на някакви данни

3. Молив с намотан на него изолирбанд + две игли и черен конец - ремонт на дрехи и оборудване, оставяне на сигнали или водене на бележки.

4. Victorinox  Camper - не лоша откъм функции и размери играчка. Ако до сега не съм я ползвал то поне не пречи да я има - функциите рязане, отваряне на консерви, дупчене и пилене на дърво и други материали може да са полезни.

5. На последно място в списъка, но на първо за мен по важност в ситуация на градско оцеляване - оръжието - нож модел Ganzo 710. Здрав, сравнително качествен и евтин, със стабилно заключване, прилично закалена стомана, клипс за носене. Само пълен идиот би вярвал в доброто у хората, когато същите тези хора бъдат доведени до ръба при някакъв природен или социален катаклизъм, който ще постави в опасност физическото им оцеляване. Но това е тема на друг разговор.

Та това най-общо е моето виждане по въпроса с градския комплект за оцеляване, само ще допълня, че както се вижда същият е поместен в метална кутия от афтършейв, а с цел водоустойчивост същата се изолира с изолирбанд. В кутията има място за още няколко дребни неща които смятам да добавя - например хапчета активен въглен и таблетки за пречистване на вода.

Размисли и страсти: Имат ли място плетките от paracord на дръжката на ножа?

Стартирам новата рубрика в блога "Размисли и страсти" с анализ на една модна тенденция сред обладателите на ножове, а именно на ръкохватките им задължително да се мъдрят клупове от паракорд или някаква негова плетка. И в случая не визирам ножовете с дръжки омотани с паракорд, а точно тези, на края на които има клуп или някаква плетка от така популярното напоследък парашутно въже. Типичният пример за тази глупост може да бъде видяна на снимката в началото на статията. Почитателите на тази мода вероятно веднага биха контрирали, че видиш ли с помощта на тази връзка ръката на ползвателя на ножа ще бъде защитена да не се плъзне върху острието. А аз пък бих ги попитал много просто: А защо бе хора си купувате ножове дето нямат даже минимално зачатие на гард? По странното е, че подобни връзки от паракорд се срещат и върху ножове със съвсем нормален гард и никой, на може да обясни защо този ненужен придатък се мъдри там.

Още по-безумно е поставянето на различни плетки от паракорд на сгъваеми ножове по причина, че така се вадели по лесно от джоба?!? Ами според мен е много по - лесно да си бръкнеш в джоба и да извадиш ножа, без преди това да хващаш какъвто и да е придатък от паракорд. И докато на разните му там викторинокси, някак си е поносимо, макар и пречещо, то поставянето на подобно паракордно извращение на дръжката на нож за самозащита или на военен нож е не просто проява на неграмотност, а направо вредно и опасно. Защото всяка финтифлюшка на оръжието по закона за всемирната гадост ще застане на пина на отварянето или ще се закачи за стърчащ елемент от екипировката /ако сте допуснали в екипировката да има такива/. И тогава ценните секунди за изваждането и използването на оръжието ще работят за противника. 

Нож на Хорас Кепхарт

Възможността ненужната никому финтифлюшка от паракорд да се закачи някъде и да останете без нож значително се увеличава, ако използвате кания, в която ножът се фиксира само благодарение на дълбокото му поставяне, каквито на повечето такива на финските ножове или на ножовете, така любими на класическите бушкрафтъри. Ако обаче човек се разрови малко из интернет ще му направи впечатление, че ножовете на хората, на които реално им се е налагало да оцеляват с тях в природата нямат и помен от отвори за прекарване на въже или ако го имат в него няма нищо поставено. И това съвсем не е защото тогава или сега са нямали достъп до паракорд. Просто всеки нормален човек, който кривне от утъпкания път и се навре в гъсталаците веднага разбира на коя част от екипировката не и е там мястото. Защото всяка трънка и клонка ще си умира да се завира в този така удобен клуп. 

Друг аргумент, на привържениците на финтифлюшките от паракорд е, че така ползвателят му имал винаги парашутно въже под ръка. То хубаво, но в зависимост от това дали е проста примка или някаква плетка дължината на паракорда ще варира от 30 сантиметра до максимум метър. 30 сантиметра не стигат почти за нищо, а един метър на плетка си е чиста загуба на време да го разплиташ, за да го ползваш. Къде по-просто е 10 метра паракорд да се намотаят на сравнително прост кангал и да се отмотава и реже колкото трябва от него. Да, ама няма да си готин и по модата. Е, аз не държа да съм готин и по ножовете ми да се мотаят съвсем безполезни плетки от паракорд с черепчета. Може и да съм старомоден, но това е моето мнение по въпроса.

Поларена блуза RAPTOR

Дойде ред на страниците на блога "Екипировка и оръжие" да представя една наглед не толкова забележима част от ловната си екипировка - поларената блуза на българската фирма за ловни облекла RAPTOR. Причината да си я закупя беше, че честно казано въпреки всички предимства на вълнените блузи, които носех под камуфлажа, с който ходя на лов същите бяха доста обемни и честно казано ми причиняваха значителен дискомфорт, когато например ги обличах върху тениска, защото си бодат. И така на едно от ловните изложения в Пловдив се сдобих с поларът, който ще представя днес. Пак ще призная, че към тогавашния момент грам не съм се интересувал от качествата на тази материя, просто си търсех нещо по-тънко за носене в студа.

Ще направя кратко лирично отклонение за полара, или поне за това, което ние в България наричаме полар. Най-общо у нас полар казваме на всеки плат с власинки, който чисто теоретично следва да притежава следните качеста - да съхне бързо, да съхранява топлината, да отвежда навън изпотяването. Дали човек носи оригинален или един от многото аналози произвеждани в различни части на света като подряжание на оригиналния продукт никой не може да каже. Идеята на полара е да се използва като втори слой термоизолация на тялото при студено време или като горен слой при по-топло. Тоест това не е долна дреха или горен слой, както се използва от много ловци, а просто термоизолация под защитаващото от вятър и влага яке. Добре е да се знае, че поларът не спира вятъра и не е водоустойчив. Неговите предимства са влагоотведането на парите от потта, и запазването на телесната топлина.

И така да се върна на конкретният модел на фирмата RAPTOR. Още след първите носения забелязах нещо странно, което в началото не успявах да си обясня, а именно, че подплатата на камуфлажа е влажна на гърба, а аз съм сух. Това по-късно си го обясних, със свойството на полара да отвежда парата от изпотяването посредством влакънцата навън. Тук ще вметна, че и полара си има някакъв капацитет на отвеждане и ако станете вир вода, при някаква по-тежка работа или преход ще му трябва време да я отведе навън, но пък позитивното е, че поне същата тази пот, която е по тялото не изстива бързо и не охлажда тялото.  Конкретният модел поларена блуза обикновено нося върху тениска, а в студено време около - 10 градуса нося отгоре и една тънка вълнена блуза и ми е достатъчно поне доколкото съм непрекъснато в движение. Макар и не особено дебел като плат смятам, че при активни дейности въпросният полар е напълно достатъчен за условията, при които се практикува лов в нашата страна. Аз лично съм поне през половината от времето викач и предвид гадните терени, на които по принцип се придвижвам, дори и при най-големият студ задължително се изпотявам. За това и е важно поне долната дреха да отвежда потта от тялото. В тази връзка често ме питат защо не си взема дрехи от Gore-tex? Ами просто защото не виждам смисъл да скъсам дрехи за една камара пари по дребаците.

Относно кройката - висока яка, чувствам го свободен, ластици на ръкавите, които не се запретват при обличане. Ластик с регулировка на кръста позволяващ стягането на долната част. На гърдите има джоб, в който обикновено нося ловния си билет. Като цяло за някъде около 4 години откакто го нося не съм имал проблеми със здравината му, не се разшивал и чат-пат се е срещал с драките, което не му се е отразило особено на външния вид. Сравнително дългия цип на врата позволява, ако все пак в по-топло време се прегрее да се постигне някаква вентилация. В по-топло време напролет и наесен може да се носи и като връхна дреха като тогава съм забелязал, че отвеждането на влагата е много по-ефективно.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Смятам, че за парите си - някъде около 50 лева по спомен поларената блуза на RAPTOR си е чудесен избор за втори слой, при по-активни занимания сред природата - лов или преходи. Предвид малкия си обем сгънат има място дори в раницата на всеки сървайвърист, като допълнително средство за запазване на телесната температура. Аз лично съм доволен от материята полар, така че същата и да в бъдеще ще има място сред екипировката ми.