Манерка MFH

Всеизвестен факт е, че хората могат да оцелеят изключително кратко време без вода и същата е сред основните приоритети в ситуация на оцеляване наред с храната, огъня и подслона. Водата макар да е навсякъде около нас далеч не винаги е годна за пиене или пък просто има такива участъци от местността, в които тя не се среща. Тогава възниква проблемът със запасеността на индивида с необходимото му количество от живителната течност до откриването на следващ източник, който да я осигури. Един сравнително традиционен метод за пренос и съхранение на вода са манерките, във всевъзможните им вариации. В днешното ревю ще представя една манерка производство на жълтите братя от MFH, и както ще разберете по-надолу в изложението ще се опитам да Ви предпазя от грешката да си я закупите. Макар, че цената и на дребно в магазините е около 10-12 лева, това са пари, които можете спокойно да си спестите или да инвестирате в някоя по-качествена алтернатива.

Та така не помня вече как станах обладател на еднолитровата манерка на MFH и даже съм я разнасял няколко пъти на кръста, колкото да разбера, че това е най-глупавото, което нормален човек може да прави с този аксесоар. След това всеки път, когато съм решавал да я нося е била в раницата, но след няколко пъти носене на вода установих, че същата само за няколко часа добива много гаден пластмасов вкус и същата беше заменена от две половинлитрови шишета от минарелна вода, които освен, че поотделно са по-леки и могат да се носят в джобовете на панталоните. Както се вижда от снимката става въпрос за комплект от манерка от някаква гадна зелена пластмаса и калъф с някаква изолация подобна на полар, който на теория трябва да запазва температурата на течността. Аз някакъв смисъл от тази функция не намерих. Самият калъф е шит безобразно - криво и неравномерно. От външната страна има джобче, в което както пишат по повечето сайтове, могат да се поставят хапчета за обеззаразяване на вода.

Това което обаче ме накара да обявя манерката на MFH за абсолютно незаслужаващ си парите аксесоар е това, че при едно завиване на капачката горната част просто изхвърча. Причината за мен е некачествената пластмаса и абсолютно неразчетените улеи на винтовете, които позволяват да се върти поне още около 4 милиметра след като капачката е плътно прилепнала. Точно как се счупи капачката може да се види на снимката. За мен е абсолютно необяснимо как капачка от пластмаса с дебелина повече от 3 милиметра може да се счупи толкова лесно. Единственото логично обяснение е изключително некачествен използван материал.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Не си давайте парите за тази манерка - носи се некомфортно на колан, водата в нея има гаден вкус, а пластмасата, от която е изработен е абсолютен боклук.

Модулни джобове от Helikon Tex

Една интересна новост от производителят на тактическа екипировка Helikon Tex, чиято продукция в последно време се радва на вниманието на родните тактикъл маниаци е пускането от тях на гама модулни джобове за системата MOLLE. Честно казано на мен ми беше много чудно защо след като предлагат раници и чанти с MOLLE окачване не предлагат и аксесоари за тях. Макар от скоро да съм обладател на раница на полската фирма вече може да се каже, че съм се вманиачил по темата с какво да я накача. Изборът от фирми, предлагащи модулни джобове на българския пазар не е чак толкова беден и включва както висококачествените и съответно скъпи марки Maxpedition и Hazard 4, така и средната категория представяна от Tasmanian tiger и Condor, а също така и не особено качествените, но за това пък евтини китайски марки MFN, Мil spec и Max Fuchs. А от няколко дни на пазара на средната категория като цена и изработка се включиха и поляците от Helikon Tex. Преди да започна същинската част на ревюто ще си позволя да вкарам малко размисли по темата за цената на модулните джобове. Макар и безспорно качествени джобовете на Maxpedition са на цени на цели раници и честно казано за мен те не са фаворит. По скоро бих се ориентирал към среднокачествените алтернативи, при които за цената на един висококачествен джоб ще получите точно 3 със съвсем леко по-ниски теоретични характеристики.

Та така случайно минавайки край магазина на Arms-bg уж за да разгледам се оказа, че се появявам малко след като хората са получили модулните джобове на Helikon Tex и понеже си имам някакви мои си идеи разгледах предлаганата гама и излязох с два модела - Modular Admin Pouch и Modular General Purpose Pouch. Само ще отбележа, че този път не вземах на сляпо както направих с модулния джоб на Max Fuchs, а ги премерих върху същия модел, който е и моята раница, за да видя как ще стоят. Още от пръв поглед ми допадна модела  Modular Admin Pouch, който веднага си представих като аптечка, която да се носи на раницата, а защо не и на ловната жилетка.  Оказа се, че джобът събра абсолютно целият комплект на

автоаптечката, която се продаваше миналата седмица в LIDL. и която беше около два пъти по-голяма и като комплектация и като размери от вече представяната на страницата на блога походна аптечка. Джобът както се вижда разполага с много опции, отделения и джобове - като се почне от такъв за карта, който използвам за лепенките, следващ външен джоб в който има топлозадържащо фолио. Вътрешността лесно може да се види на снимките, като това, което обаче наклони везните в полза на избора на този джоб за аптечка бяха вътрешните ластици, които задържат долната половина да не се отвори прекалено много и да изсипе разположените в предното вътрешно отделение медикаменти и превързочни материали. Интересен момент при модулните джобове на Helikon Tex е начинът, по който същите се закрепват за раницата. Липсват така характерните тик - так копчета, а след прекарването през напречните ленти долната част се подгъва, и се вкарва обратно. Малко е трудно за обяснение, но важното е, че джобът се държи наистина здраво, защото пълната раница с тегло около 12 килограма съвсем спокойно висеше само на него като я вдигнах за самия джоб. С конкретните параметри и на двата джоба можете да се запознаете на сайта на ARMS-BG  и за това не мисля да ви отегчавам с тях.

Вторият джоб Modular General Purpose Pouch е значително по-малък като размери от първия, но всъщност той е този, който мисля да поставя на ловно-тактическата жилетка, за да имам винаги до себе си аптечка. За момента е поставен на раницата и като габарити спокойно събира малката походна аптечка от Lidl, а в двете странични отделения могат да се поставят още допълнителни медикаменти и превързочни материали. С две думи въпреки невзрачните си размери би свършил много и най-различни полезни функции, както като аптечка, така и като калъф за съхранение на най-различни дребни предмети, както и като самостоятелно окомплектован мини комплект за оцеляване. С времето вероятно ще му намеря още много и различни приложения. 

За няколкодневното закачане, откачане, разнасяне, дърпане, пробване на здравината на окачването се оказа, че единственият недостатък, който успях да открия са няколко стърчащи кончета. За хората, които за пръв път се сблъскват с тази система за окачване ще кажа, че тава е един производствен дефект, който ако не се отстрани преди въвеждане в експлоатация може да доведе до това, да се получат разшивания, които да усложнят излишно живота на ползвателят им. Въпросният кусур се отстранява изключително лесно с помощта на запалка, защото конците са синтетични и лесно стърчащите краища се запалват и прибират, като по този начин се елиминира опасността от разшиване. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: След като няколко дни си играх с модулните джобове на Helikon Tex и най-общо ги изучих детайлно не мога да открия в тях недостатъци, освен гореописаните няколко стърчащи кончета. Цената им е напълно приемлива за предлаганото качество, а ако сте член на някой от ножарските или бушкрафтърските форуми ползвате и отстъпки от цените обявени в сайта и магазина, което ги прави още по-привлекателни като алтернатива на по-скъпите марки. Аз самият продължавам да застъпвам тезата, че не е нормално аксесоарите към една раница да са на цена по-висока от тази на самата раница. Доколкото джобовете са изработени от същият материал /100% полиестер/ от който е изработена и самата раница, нямам основание да се съмнявам в качеството им и аз лично ги препоръчвам на ползвателите на подобен вид екипировка.

Ревю на обувки Chiruca Bear

Днешното ревю, може да се получи малко странно, но за пръв път ще правя представяне на обувки. Просто до сега никога не съм правил подобно, така че ще помоля читателите на блога да бъдат снизходителни ако допусна някои неточности. :)  И така ще вкарам малко предистория - от момента, в който станах ловец, започнах да се оборудвам и в началото честно казано не отделих абсолютно никакво внимание на обувките, защото имах едни стари войнишки кубинки, с които бях свикнал да се мотая по баирите. Е, лекопластът си беше задължителен за употреба и за това след един от първите ми ловни излети, при които бях викач и направо си съсипах краката реших, че кубинките не са оптималните обувки за лов. И започна търсенето. Така след питане по форумите се ориентирах към испанската марка Chiruca. Отидох в магазина, гледах, пробвах и се спрях на модела Bear. Дали тогава знаех какво е Gore-Tex, или пък Vibram? Съвсем не, просто този модел ми хареса чисто визуално. На снимката може да се види как изглеждат като нови. 

И така като пристигнах във Велинград веднага ги нахлузих и беж към връх Острец, естествено запасявайки се с лекопласт за всеки случай. Но както отидох, така и се върнах без да изпитам какъвто и да е дискомфорт, убиване, мазоли и т.н., което направо ме удиви. И така вече 4 години обувките Chiruca Bear са на краката ми изкарвайки 4 пълни ловни сезона и неуточнено количество туристически преходи по разни терени като този, който е характерен за местата, на които ходя -стръмно, хлъзгаво, с една камара камъни и клони под листата, в деретата кал и други прелести. За всички тези ловни и туристически излети съм падал и стъпвал накриво безброй пъти и никога не съм си навяхвал или травмирал по какъвто и да е начин глезен или коляно. За което смятам, че основна заслуга имат обувките, защото същото ми се е случвало с военни кубинки и така популярните по нашите земи боти Дахщайн. 

За близо 5 години съм газил реки, калища и сняг до кръста и естествено от каквото и да им е живота на тия обувки стигнаха до такъв не особено лицеприятен външен вид, но същите продължават да са абсолютно здрави, без разлепвания и разшивания. Подметката, въпреки навъртения огромен километраж не се е нацепила, и е в учудващо добро състояние на грайферите, като износването на подметката е направо пренебрежимо малко. Единствените видими поражения са по кожата, на мястото където обувката най-често се прегъва, като на това място кожата е спукана, но продължава да се държи. В тази връзка държа да допълня, че не съм полагал дори минимални грижи за кожата, с никакви препарати, което между другото е изключително препоръчително, защото макар и не някакъв фрапантно скъп модел, все пак не е малко пари и с елементарни грижи е било възможно да докарам още някое време живот на обувките. Chiruca Bear са най-тормозените и с немарливо отношение обувки, които съм носил. Зарязвани са мокри и кални без елементарна грижа, сушени са на слънце и печки на твърдо гориво. С две думи с тях е правено всичко, което не трябва да се прави. И въпреки това след толкова време обувките все още изпълняват функциите си. Естествено не е минало и без поражения - протрити връзки, надрана кордура, одраскана и накукана кожа, но никоя друга моя обувка не е издържала и наполовината на Chiruca - та. 

Ще се спра малко на материалите, от които са изработени Chiruca Bear - кожа и кордура, и двете много качествени, неръждаеми куки на обувките, подметка от Vibram, вътрешност с мембрана Gore-Tex. Относно кожата и кордурата вече се изказах - здрава работа, връзките също, а това е момент, който много хора пропускат и после се чудят как да навръзват скъсани връзки. Готиното е, че не е задължително ако все пак се скъсат да се купуват оригинални, а трябва просто да се отрежат две парчета паракорд със съответната дължина и да се заменят. Същият минава съвсем спокойно както през долните уши, така и през куките по-горе, които както споменах са неръждаеми, което макар и дребен детайл мени лично си ме гъделичка.  Относно подметката се оказа, че Vibram не е някакъв материал, а марката на световен производител на подметки, чиито подметки се ползват от различни производители на обувки. На Gore-Tex - а ще се спра накратко - мембрана, пазеща от външно мокрене и в същото време отвеждащо водната пара от потта навън. Чак сух не съм се прибирал доколкото физическата активност винаги е била на ненормални нива и съответно много по, но пък спокойно съм газил във вода до борда на обувката без да се намокря. Обувката обаче има и един недостатък, не топли особено, и за това качествените термочорапи са абсолютно задължителни. Докато се движа през зимата няма проблеми, но като спра на място краката бързо стават студени. Все пак тези обувки нямат никаква изолация и за това аз лично бих препоръчал да се закупуват и мерят директно с комплект термочорапи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Личното ми мнение е, че обувките Chiruca Bear за едни повече от добри обувки за широк кръг дейности - лов, туризъм, оцеляване и т.н. Здрави, удобни, идиотоустойчиви, и предлагащи качество надвишаващо цената, на която се продават в България /235 - 280 лева/. Лично аз ги препоръчвам на всеки, която има нужда от надеждна обувка.

Представяне на фенерчето ThruNite Ti

До сега не се бях замислял за значението на светлината в свят доминиран от електричеството, но след като се запознах с уязвимостта на тази система сериозно се замислих върху момента какво правим, като електричеството, с което сме свикнали изчезне? А спирането на електричеството в ситуация на природно бедствие или извънредно положение - война, разпад на обществото в следствие икономическа криза и т.н. си е направо гарантирано. И съответно подготвящият се за извънредни ситуации човек следва да има готов отговор, поне за първите няколко дни на кризата. И така днес, докато разглеждах мини комплекта си за оцеляване видях е тоя мъник - фенерчето ThruNite Ti , който от доста време не съм ползвал, но в началото когато го взех си поиграх доста докато проверя какви реално са възможностите му. А те съвсем не са малки, въпреки откровено невзрачният му външен вид.

Нека първо кача малко мерки и теглилки, защото само така могат да се оценят възможностите на фенерчето ThruNite Ti:

Cree XP-E R4 LED диод с живот до 50 000 часа 

Захранва се от една батерия 0.9-1.5V AAA (Ni-MH, Alkaline)

7.2 cm дължина

1,4 cm диаметър,

Тегло 20-гр  (без батерии) ,  

Защита срещу обръщане на полярността,

Изработен от самолетен алуминий 

Тип III твърдо анодизирано анти-абразивно покритие, Водоустойчив до IPX-8 стандарт 

В интернет могат да се намерят много ревюта, за това колко точно с каква батерия държи това фенерче, правени от хора с образование, техника и т.н. Мен ме интересуват обаче не толкова техническите му характеристики, колкото потребителските такива, а именно като му сложа батерията и врътна главата да светне. По данни от нета двата режима на светене, които има фенерчето са 3 лумена и максимален режим 60 лумена. Какво точно са тия лучени и как се мерят мен не ме интересува. Знам само, че фенерчето ThruNite Ti доста пъти е било с мен по гори и поляни да свети докато си търся ловното куче по нощите. Знам, че свети от -15 до + 30 градуса, Знам и че с една батерия при смесен режим на ползване свети много часове. Колко един Господ знае, не съм ги смятал, но на мен са ми напълно достатъчни. Както се вижда ползвам една от най-кучите марки ААА батерии, които могат да се намерят на пазара - Panasonic и все още свети с нея. Има прилична далечина на осветяване около 25-30 метра. Осветява чудесно на ниския режим една стая при спрял ток. Като плюсове мога да посоча възможността му за закачване на ключодържател, за да е винаги на линия, а предвид малките си размери по никакъв начин не

би пречило на собственикът си. Сред предимствата мога да посоча и това, че работи с изключително широко разпространените батерии ААА, което пък от своя страна би осигурило сравнително дълготрайното му ползване в ситуация на оцеляване. Грапавата повърхност позволява този мъник да бъде удържан стабилно дори и при с мокри ръце. Разрових се малко да видя и какъв те този IPX-8 стандарт. Оказа се че е някакъв стандарт за водоустойчивост и означава, че сертифицираните по него джаджи, са подходящи за продължителна работа под вода, над 1 метър. Аз лично нямам особено желание да топя фенера, и никога не съм го правил, но е полезно да се знае, че поне от един дъжд няма нищо да му стане. В комплекта с фенера идват два резервни гумени пръстена, които вероятно се използват за уплътняване.

Заключение: Аз лично съм изключително доволен от фенерчето ThruNite Ti, и същото е зачислено в комплекта за оцеляване, който мъкна по гори и паланки, на лов, а често и в града, когато дрехите го позволяват. Ниското тегло, малък размер и сравнително добрата сила на светене го правят отличен избор както за ежедневно носене, така и за зачисляване в комплекти са оцеляване. Не на последно място е и цената около 25-30 лева, която е напълно поносима за възможностите, които предлага ThruNite Ti.

Карамбит от Христо Иванов

Така както е тръгнала работата ще взема да стана фен на този вид кривундели. Днес ще представя поредното попълнение в колекцията ми от карамбити дело на старозагорския майстор Христо Иванов. Бих могъл съвсем отговорно да кажа, че това е един авторски поглед върху едно традиционно индонезийско селскостопанско острие, добило популярност основно от бойните изкуства на Индонезия и Филипините. И така бидейки изкушен от точно тези бойни изкуства е съвсем нормално да се опитам да опозная възможно най голяма част от използвания в тях арсенал от оръжия, като едно от задължителните традиционни /да не кажа канонични/ остриета е и карамбита.  Малко мерки и теглилки - дебелина 4 милиметра, стомана 40Х13, твърдост 55-56 единици по скалата на Рокуел, дължина на режещия ръб 4,5 сантиметра.

Въпреки, че острието, което ще представя днес е доста далече от класически карамбит, който по същество е сърп, за прибиране на ориз, условно ще продължа да го наричам така доколкото има две основни прилики със своя класически братовчед - дупката в която се поставя показалеца и заточеното от вътрешната страна извито острие. Карамбитът герой на днешния обзор има едно единствено предназначение - скрито носене и самоотбрана. За незапознатите с техниката на приложение на карамбита следва да се отбележи, че това е острие ефективно в максимално близка дистанция с нападателя /нападателите. Като цяло за това и не бих препоръчал подобно острие за хора без подготовка в използването на остриета, доколкото както и всяко друго острие без дадени навици то е достатъчно опасно и за двете страни - и за използващите го и за тези, срещу които се използва. Освен това основният хват на острието, който може да се види на снимките по-долу предполага по-специфична техника.

Сред плюсовете на карамбита мога да посоча ергономичното разположение на кръглия отвор спрямо положението на останалите пръсти. Това е един основен недостатък на масата карамбити предлагани на пазара, от който обаче настоящето острие не страда. Тънък профил удобен за скрито носене, нормална цена - 30 лева, ефективно нанасяне на поражения както с острието така и с шипа, което е едно неоспоримо предимство в CQC /Close Quarters Combat/. Стоманата въпреки, че не е върха на сладоледа за подобен инструмент е напълно подходяща, доколкото по никакъв начин не се изисква дълго запазване на острота. Все пак не се предполага да се използва всеки ден по предназначение. ;) Като човек, изкушен от остриетата ще си позволя да направя и някои препоръки, за евентуален следващ проект на майстор Христо Иванов, които имат изцяло доброжелателен характер. На мен лично ми липсва плъстност на хвата, който е лесно отстранимо с намотаването на паракорд. Както се вижда на снимката режещия ръб може да се увеличи с още 2 сантиметра. Няма смисъл това пространство под малкия пръст да се губи.

С майстора сме коментирали възможностите за кания, защото докато недай си боже се наложи да се ползва, карамбита следва да се носи. Обмисля се вариант за кании от кайдекс, които за мен, са най-добрия вариант, но докато същите се появят мисля да изработя такава от кожа, на която задължително вътрешната страна да бъде усилена с капси, така че да не бъде прорязана при тренировките по бързо вадене. Съвсем случайно докато пишех днешното ревю установих, че модела на канията на другия мой карамбит, пасва идеално и вероятно ще поръчам да бъде изработена такава и за този модел. Но при карамбитите както вече казах от съществено значение е канията от страната на режещия ръб да бъде усилена, което доколкото съм запознат със сарашката техника е възможно единствено чрез капси. Другия вариант е кайдекса, който макар и не особено сложен при настоящата геометрия би поставил някои предизвикателства пред изработващият ги.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Отлично острие за изкушените от хладната стомана. Добър избор за селфдефенс, но с уговорката, че следва да се придобият определени навици по отношение на използването му, за да има необходимата ефективност.

Български camelbak от МАК - Габрово

Днес при традиционната неделна разходка на ловните кучета реших да разходя една моя отдавнашна придобивка, която да наснимам и представя на страниците на блога. Става въпрос за camelbak - а, който имам от може би 5-6 години и е предпочитаната от мен еднодневна раница за туризъм и лов през по-топлите месеци. Преди да започна със същинското ревю ще вкарам малко предистория на придобиването. Най-общо по онова време яко ме тресеше тактикъл манията и какъв тактикъл манииак ще съм ако си нямам camelbak? :D Та така бях видял въпросният аксесоар върху разни военни по белия свят и започнах да си търся такъв. За моя най-голяма изненада тогава се оказа, че такива се правят и в България за контингентите ни, които ходят зад граница по разните му мисии. Спомням си даже, че съм виждал същия на гърба на български войник в Ирак, но така и не разбрах сам ли си го беше купувал или са му го дали като част от екипировката. И така след не особено дълго търсене срещу сумата от четиридесет и няколко лева лелеяният camelbak пристигна в офиса на еконт. Честно казано не помня от къде го поръчах, пък и при търсене в мрежата не успях да го открия да се продава някъде.

След краткото лирично отклонение се връщам на същинската част на ревюто. Както се вижда и от снимките кемълбека е в камуфлажна разцветка на така наречения нов български камуфлаж. Плата обаче е много по-различен от този на военните дрехи - значително по-плътен и доколкото се вижда от квадратчетата в структурата е от типа ripstop, тоест устойчив на разкъсване. Платът в действителност е такъв доколкото доста често се е срещал с шипки, трънки и всякакви други мразещи дрехите растения, които виреят по нашите гори.

 

Отделението за резервоара за вода е подплатено с някакъв порест материал и от двете страни, докато джобовете са изработени само от плат.  Презрамките също имат някакъв пълнеж, но значително по-тънък от този на основното отделение. Характерно за презрамките е наличието на два ластика в горната част, които са предназначени за прекарването на маркуча на хидратиращата систтема. Циповете са с водачи и са от марката YKK, която много хора смятат за еталон при изработката на качествени продукти. Аз също нямам оплаквания от качеството им. За цялото време на ползване на раницата единственият проблем, който съм забелязал беше разшиването на един от шевовете на презрамката, който беше ремонтиран буквално за секунди в едно шивашко ателие. Така че по отношение на качеството мога да заявя, че определено е на ниво. Интересно решение на дизайнерите е, че презрамките не са два отделни елемента, а един, който се зашива върху доста голяма повърхност и по този начин тежестта се разпределя върху значително по-голяма площ. Така че каквото и да съм мъкнал, а то обикновено е било с тегло около 5-7 килограма това не е довело до каквото и да е скъсване по конструкцията. Доколкото ползвам тази раница и на лов съм премахнал едната пластмасова халка от дясната презрамка, защото ми пречеше на прикладването, а на лявата презрамка обикновено нося ножа Peltonen 07 с една допълнително приспособена за това каишка.

Интересен момент при този кемълбек е, начина на закрепване на джобовете към основното отделение, което забравих да спомена може да се използва и със свалени джобове само като хидратираща система. С прикрепването на джобовете кемълбека се превръща в многофункционална раница за еднодневни разходки, в която могат да се носят и допълнителни неща. Аз лично в малкия горен джоб нося комплект за оцеляване и аптечка, а в долното - храна, вода, шамаг и винаги има място за нещо още. В основното отделение нося допълнително вода, в пластмасово шише или термос или брадва и сгъваем трион. Просто след като титулярния резервоар за вода се скъса, не съм купувал друг и това отделение си намери друго приложение. Както се вижда на снимката закрепването за основното отделение става с една странна система от скоби, която честно казано е доста натегната и ако не сте що годе здрав в пръстите мъж, поставянето и свалянето на джобовете може да стане не особено лесно и приятно упражнение. Допълнително за закрепване има широки велкро ленти + тик-так копчета в горния край, с които също е голяма играчка да се нагласят, след като велкрото залепне веднъж. За произхода на кемълбека се ориентирах по нашивката вътре в основното отделение, но интересното е, че на сайта на фирмата не е указано, че произвеждат такива аксесоари. За джобовете съвсем случайно открих, чe са MOLLE съвместими след като успях да ги закача на раницата на Helikon tex модел Ratel, на която смятам да направя ревю по-късно този месец.

Заключение: За парите си това за мен е една отлична еднодневна раница, която може да бъде полезна както за туризъм, така и за лов, а съвсем не би била излишна и в ситуация на бедствия, войни и др. подобни екстремни ситуации и определено си заслужава да бъде притежавана, ако успеете да си я намерите отнякъде.

Точило Lansky Blademedic Sharpener

В ситуация на оцеляване един от основните и най - често използвани инструменти, с който всеки подготвящ се сървайварист трябва да разполага е ножът. А като сечиво с често използване същият е най-изложен на различни въздействия, които водят до загуба на работните му качества - острота и способност за рязане. А загубилият своята острота нож е сечиво с намалена в значителна степен полезност, което налага или замяната му или възстановяване на функционалността му. При наличието на ограничени ресурси и липса на запаси логичен е вторият вариант - просто ножът да бъде заточван отново. Това пък от своя страна налага освен с нож, сървайвъристът да се снабди с подходяща точилка. Тук отново вариантите са два - дали оцеляващият има постоянно убежище, в което може да държи всякаква по обем екипировка, или е избрал да напусне града и с максимално леко оборудване да избере оцеляване далеч от анархията в населените места. 

Като човек с приличен опит в областта на точенето на ножове от всевъзможни стомани и различни геометрии съм наясно, че всеки нож си има своята си точилка, на която се постига максимума откъм острота и нейното запазване. Най-общо точилата, с които разполагам са с тегло около 5 килограма, които обаче съм безкрайно далече от мисълта да използвам в ситуация на оцеляване, не само заради размерите и теглото им, а и заради необходимостта да се използват заедно с допълнителни субстанции като вода и масла. Та след тези ми прозрения реших да открия перфектното походно точило, което да удовлетворява следните критерии - лекота, компактност, способност да възстановява повредени остриета, да работи с различни среден клас стомани и да изисква минимум усилия за усвояване на точенето с него, за да може да се ползва лесно и от хора без опит. И след като направих едно бързо проучване по интернет реших, че на  критериите, които съм задал отговаря точилото Lansky Blademedic Sharpener. И докато го поставях в списъка с покупки се оказа, че мой приятел си го е купил и реших веднага да го тествам, за да проверя пригодността му.

Доколкото в къщи никога не съм страдал от липса на затъпени ножове реших, че подходящи тестови образци са два китайски ножа с що годе прилична закалка и един швейцарски Wenger. Както се вижда на първата снимка точилката Lansky Blademedic Sharpener има две отверстия едното с карбидни заточващи елементи,  другото с керамични пръчици. Разполага също така с диамантено точило за серетирани остриета и още едно керамично със същото предназначение. Последователността за заточване може да се види ясно на втората снимка. След като стриктно спазих упътванията направих за себе си следните изводи: 

1. Карбидното точило е адски грубо и буквално сваля стружки от острието.

2. Керамичната точилка работи само ако не е прекалено задръстена от предишни точения и следва да бъде почистена, което е всичко друго, но не и лесно.

3. При дословното спазване на инструкциите формирането на нов режещ ръб НЕ става с 3- 4 движения.

4. Остротата, която се постига, в никакъв случай не е върха на сладоледа - достатъчна е за работа, но е безкрайно далече от понятието бръснеща.

Малко за конструкцията на точилото Lansky Blademedic Sharpener. Две метални половини с болтове, които се развиват с шестограми. Карбидните пластини са лесни за сваляне и почистване. Керамичните пръчки са неподвижно закрепени и поне на мен ми беше невъзможно да ги сваля без да ги счупя. Смятам това за недостатък, защото както споменах, за да работи керамиката по остриетата следва да бъде почистена, а това щеше да е много лесно ако в разглобено положение пръчиците се сваляха или поне се завъртаха около оста си. Диамантената точилка не се фиксира стабилно и лесно се отваря. Относно външната керамична точилка за серетирани остриета не мога да кажа нищо, защото така и не разбрах как точно да я приложа по начин, че да ми бъде полезна. Като предимство бих казал, че металната конструкция дава значителна здравина на точилото Lansky Blademedic Sharpener, като в същото време кухата конструкция не го прави прекалено тежко.

Заключение - ами най-общо точи, но не особено добре. Остротата, която се постига е така да се каже работна, но не бръснеща. Заточването не е особено бързо, или поне не толкова бързо, колкото го рекламират. Честно казано аз лично не бих се обзавел с нея. Възможно е след известни опити относно последователност, повтаряемост и прилагане на сила резултатите да се подобрят, но аз лично след няколко часа мъки така и не успях да постигна резултат, който да ме удовлетворява. Търсенето на идеалната походна точилка продължава......

Кобур за вътрешно носене LHS Condor

Понеже съм на фаза кобури, реших да отделя внимание и на една друга българска марка, на която имам едно от първите произведения. Става въпрос за кобура за скрито носене на LHS Holsters, модел Condor. Кобурът е в мен вече около 3 години и смятам, че съм добил прилична представа за качествата и недостатъците му. За разлика от кобурите, произвеждани от Joralti, тези на LHS се изработват предимно от кайдекс, или както е в случая с модела Condor, в комбинация от кайдекс и кожа.

Моделът, който ще разгледам в днешното ревю, е предназначен за вътрешно скрито носене, тоест се поставя от вътрешната страна на панталона, като се закрепва отвън за колана. За разлика от кобура за вътрешно носене на Joralti, който разгледах в предишната статия, тук системата за окачване е много по-различна и с много повече опции по отношение на височината и ъгълът за носене. Същото се постига посредством хитра система от по 4 отвора в двата края на основата. На снимките се вижда ъгълът, на който аз предпочитам да го нося, когато е отзад на кръста. Макар и с еднакво предназначение, двата кобура са изключително различни. На първо място при модела на LHS пистолетът практически няма как да бъде измъкнат заедно с кобура, което доволно често се случва при този на Joralti. В същото време обаче Кондора е доста по-обемен и при изваждане на пистолета не променя габаритите си, което леко усложнява използването му при шофиране на автомобил.

Относно качеството на използваните материали няма как да се изкажат каквито и да е забележки - дебела, отлично обработена кожа и кайдекс. Свързването между двата елемента, винтчетата за закрепващите ленти,  самите ленти, копчетата тик-так всичко многократно е слагано, сваляно, опъвани, разглобявано и след това поставяно отново. Без забележки.

Естествено като един от първите модели LHS Condor , може да се каже прототип, моят има и

някои недостатъци, които макар и несъществени, следва да се отбележа, за да бъда обективен. На първо място смятам, че лентите за закрепване към колана са по-големи, отколкото е необходимо за един нормален мъжки колан, а доколкото концепцията за скрито носене е насочена предимно към носенето с ежедневни дрехи, по-малката ширина на стандартните колани следва да се вземе предвид. Друг момент, който би ми се искало да видя, е по-голямата задържаща способност на кобура, както и опцията за регулирането на силата за измъкването на оръжието.

За горепосочените недостатъци съм разговарял със собственикът на фирмата Павел Манев, още когато го поносих известно време, и изключително ме радва, че забележките ми тогава са взети предвид. Вижданията ми за идеалният кобур за скрито носене са въплатени в една от последващите модификации на LHS Condor, която можете да видите на снимката. Ясно се вижда механизмът за регулиране на усилието, разположен пред спусковата скоба. С отстраняването на посочените от мен недостатъци смятам, че модела Condor се превръща в идеалния кайдексов кобур за скрито носене. Приятно впечатление прави и фактът, че освен в традиционния черен цвят на разположение е избор от различни други цветове, което макар по никакъв начин да не допринася за подобряването на функционалността, определено гъделичка егото на по-придирчивите и разглезени собственици на пистолети. И доколкото имам вече няколко години опит в ползването на въпросния кобур смятам, че това е един от малкото примери, в които призивът "Изберете българското" има своето основание и е оправдано да бъде последван. :)