Кобурите на Joralti

След като човек се снабди с късо нарезно оръжие, се изправя пред проблема, че трябва и някак си да го носи, и се започва едно избиране, едно пробване, едно носене... и отново избиране, пробване и трошене на не малко пари, докато открие кобурът, който му подхожда най-много. Аз лично за себе си тръгнах по друг път - реших да взема възможно най-евтиното, което се намира на пазара и след като го използвам известно време да си изясня точно какво искам от един кобур за външно носене. И така, в момента, в който си купих личното огнестрелно оръжие се сдобих и с два кобура от кордура на българската фирма Joralti за външно носене и един за вътрешно скрито носене. Техните продукти можете да видите на кръста на почти всеки български полицай, съдейки по широкото им разпространение, може би им се дават служебно.

Та така - двата кобура за външно носене, макар и с еднакво предназначение, всъщност са доста различни. Първият, който ще разгледам, е от типа "палачинка". Честно казано нямам идея, защо се нарича така. За мен това е възможно най-добрият кобур за външно носене, защото позволява носенето на пистолета възможно най-близо и незабележимо до тялото, което е основно изискване за цивилните лица. Някак си е грозно да се парадира с оръжието, а от друга страна афиширането му от чисто тактическа гледна точка е изключително грешно, защото позволява на един евентуален нападател да съобрази тактиката си с наличието на огнестрелно оръжие и то да престане да дава предимство при евентуален конфликт. Темата с тактиката на употреба на късото огнестрелно оръжие е доста обширна и вероятно ще я засегна в някоя следваща статия. Сега да се върнем на обсъждания кобур на Joralti. Както се вижда и на снимките, същият позволява носене на пистолета под два различни ъгъла. Единият е със строго вертикално сочеща надолу цев, а вторият е с цев, сочеща под ъгъл назад. Много време не можах да разбера функционалността на втория вариант - когато се намира отстрани на тялото, пистолетът става не особено удобен за вадене.

Отговорът открих съвсем случайно, когато поставеният на колана под ъгъл кобур се беше

извъртял и беше отишъл почти отзад на кръста. Тогава това положение от анатомична гледна точка се оказа много по-удобно. Освен това при така показаното положение пистолетът става практически невидим, дори и когато дрехите, с които се носи, не са особено широки. Аз лично предпочитам да нося палачинката на Joralti без да използвам лентите за допълнително осигуряване на оръжието. Смятам, че пречат на бързото вадене и използване на пистолета и съм ги откачил. Само за пълнота на изложението ще споделя, че тези ленти са регулируеми в зависимост от големината на пистолета посредством мястото им на закрепване върху двата велкро панела. Кобурът може да се носи както отдясно, така и отляво еднакво удобно, така че левичарите не трябва да търсят специален модел за лява ръка. Конкретно моят пистолет влиза много плътно в кобура, и макар че би изпаднал при някакви по-акробатични изпълнения от типа на претъркаляния и т.н., не мисля да слагам допълнителното осигуряване, тъй като не мисля да  изпълнявам подобни номера. Относно здравината и изработката нямам забележки - материал кордура, здрави и равномерни шевове. Размерът на отворите за колана също е избран много добре, за разлика от някои други кобури, които съм виждал, и позволяват носенето на всеки що годе нормален мъжки колан. Интересно е, че кобурът не изтрива покритието на пистолета, така както съм виждал някои кайдексови или кожени кобури, но не съм сигурен дали това е функция от вътрешната страна на кобура или от отличното покритие на пистолета. Като прибавим и цената от "цели" 15 лева скромното ми мнение е, че въпросният кобур е без конкуренция за външно носене на българския пазар.

Вторият кобур за външно носене е много по-различен и честно казано смятам, че е много

по-подходящ за охранители, полицаи и т.н. контингент, който може по закон да носи пистолета си по-открит, или направо да го демонстрира във връзка с изпълняването на функциите си. За обикновен гражданин той може да намери приложение при разходки сред природата например (както правя аз), тъй като е почти невъзможно в него пистолетът да се носи незабележимо. И доколкото в гората е напълно възможно човек да се подхлъзне и пистолетът да отиде в шумата, на този кобур съм оставил осигурителните закопчалки. С малко тренинг същите се откопчават почти едновременно с хващането на пистолета с помощта на големия пръст. Материалите и изработката са същите като на първия кобур, за това и няма да ги повтарям. И двата кобура имат своите предимства и смятам, че могат да бъдат полезни като здрава, качествена и евтина екипировка в ситуация, когато индивида следва да се грижи за оцеляването си, независимо от контекстът ѝ.

Третият кобур, който ще разгледам в днешния обзор, принципно се различава от предходните два по това, че е предназначен за скрито носене и е изработен от тънка кожа. Това за известен период от време беше и най-носеният от мен кобур, предвид дрехите, с които ми се налагаше да ходя. Като предимства мога да посоча, че е изключително компактен и лек. При изваден пистолет направо не се усеща. Не пречи и на шофирането, когато пистолета се извади естествено. Оръжието е практически невидимо. Кожата, от която е изработен, е много фина и не дразни. Конкретният кобур естествено претърпя и малко тунинги - беше изрязана част от кожата от горната страна, а в долната част беше поставена една капса, която го постесни, защото с времето малко се разтегна. Въпросният кобур обаче си има един доста голям недостатък и той е именно в клипса за закачане на колана. Същият е с много малко зъбче и понякога, когато

тренирам бързо вадене, заедно с пистолета излиза и кобурът, което е крайно нежелателно. Надявам се някой от хората в Joralti да прочете това и да предложи на пазара подобрен продукт, който да бъде лишен от горепосоченият недостатък. Въпреки това препоръчвам този кобур, защото положителните му страни са много повече от недостатъците.

Като цяло оценката ми за качеството и приложимостта на българските кобури Joralti е изцяло положителна. За поносими, да не кажа никакви пари, се получават отлично качество, здравина и функционалност, ако не по-добри, то поне на същото ниво като предлаганите от други чужди марки на нашия пазар кобури. Аз лично ги препоръчвам и не изключвам възможността съвсем скоро да се сдобия още техни продукти.

Швейцарските ножове Victorinox

Дълго време в българските форуми за ножове аз бях един от най-твърдите привърженици на тезата, че швейцарските ножове - Victorinox и Wenger са едни от най-безполезните творения, които обаче необяснимо поне за мен се ползват с доста голяма популярност по белия свят. И тъй основно като подаръци, се оказах собственик на 4 броя от горепосочените швейцарски ножове. В днешното изложение реших да се опитам теоретично да определя доколко са приложими в ситуация на оцеляване, след като няколко години нося и използвам такива. Всъщност определението "ножове" за творенията на швейцарската  инженерна мисъл е в голямата си степен неточно. Според мен, а и според много други хора, определението мултифункционални инструменти в много по-точна степен отразява същността на този вид сечива. И не за друго, ами просто защото ножът в тях е само един от няколкото инструмента в комплектите.

И така, да се върнем към темата, полезна вещ ли са така наречените швейцарски ножове в ситуация, в която подготвящият се индивид следва да се грижи за физическото си оцеляване? Истината е, че откакто нося такъв нож, функцията рязане съм използвал 2-3 пъти за период около 4 години. Просто защото винаги през това време в мен е имало друг нож, който да я изпълнява. Много по-често в употреба са влизали останалите инструменти от комплекта, като субективно честотата на ползване на другите функции бих подредил във възходящ така - трион, пила, клещи, пинсети, плоска отвертка, ножица, кръстата отвертка. Да, точно така - кръстатата отвертка и ножичката са най-използваните инструменти поне при мен. След като е налице нож, с който не се реже, тогава има ли смисъл изобщо такъв инструмент да се купува и носи, или да се постави в комплекта за оцеляване? Ами всъщност има, но при спазването на някои условия. По-надолу ще се опитам да дам едни общи и правилни поне според мен насоки за това на база какви принципи следва да почива изборът на швейцарски нож за подготвящият се човек.

Ако придобивате швейцарски нож Victorinox и Wenger даже не си и помисляйте за по-малките, леки и бедни откъм функционалности версии. Това за мен е правило № 1 при избора на швейцарец. Също така за предпочитане е да се сдобиете с модел, който е със заключване на острието. Аз лично бих посъветвал хората, които са решили да имат подобен мултифункционален инструмент, да се насочат към серията с 11 сантиметровите дръжки. На първо място те са много по-удобни в мъжките ръце, на второ инструментите в тях са с вършеща работа дължина. Както споменах вече по-горе, за предпочитане са моделите, имащи всички основни функции, каквито са моделите Victorinox Work Champ и Hercules. Макар и едни от най-скъпите, те са най-работещите и способни да решат широк кръг задачи модели. Закупуването на малките ножчета с едно острие, тирбушон, отвертка и отварачка за консерви + някоя друга не особено полезна функция като развързвач на възли и уред за чистене на копита, поне за мен е абсолютно безсмислено и неоправдано. Така стои въпросът с швейцарските ножчета. За себе си съм се убедил в качеството, функционалността и пригодността им да изпълняват множество задачи, и макар че аз лично спокойно бих се справил и без тях, все пак бих предпочел да знам, че когато нещата се объркат, в джоба или раницата ми е моят Victorinox Work Champ. :)

 

Нож Cold Steel Spartan - ревю

В днешното ревю ще се опитам да представя, доколкото е възможно безпристрастно, един нож на американската фирма Cold Steel модел Spartan, предоставен ми от приятел. След около седмица разнасяне смятам, че опознах въпросният нож с всичките му предимства и недостатъци и пригодността му да служи в ситуация на оцеляване /без значение от контекста ѝ - самоотбрана, природен катаклизъм или война/. Преди да започна истинското изложение да дадем малко мерки и теглилки:

Материал на острието: Стомана AUS 8A     

Материал на ръкохватката: Griv-Ex

Дължина на острието: 124 мм

Дължина в разгънато положение: 266 мм

Дебелина на острието: 4 мм

Тегло: 233 гр.

Както се вижда това е всичко друго, но не и малък и дискретен нож. В действителност е едно абсолютно брутално сечиво, на пръв поглед имащо всички данни да бъде универсален инструмент в ситуация на оцеляване. За съжаление обаче това е само на пръв поглед. Ще започна по традиция с острието, което най-точно може да се определи като мини кукри. 4 милиметра дебело от стомана AUS 8A. Доколкото имам доста опит със стоманата мога да кажа, че единственото ѝ предимство е лесната и поддръжка и точене, иначе

като износоустойчивост е някъде около абсолютния минимум за стомана, която да се използва в нож за оцеляване. Макар и на пръв поглед мощно, всъщност острието има доста сгрешена геометрия на вторичния скос, който е доста висок, с вдлъбнато скосяване, или по-популярно като hollow grind. Предимствата на подобно скосяване са, че лесно влиза в материала, който се реже, но в никакъв случай не е най-подходящото за по-тежки изпълнения от типа на сечене и къртене. Съществен недостатък поне за мен е и самата форма на режещият ръб, която прави заточването всичко друго, но не и приятно и лесно. А това затруднено заточване без специални инструменти според мен е сериозен недостатък за един нож, който трябва да се използва в ситуация на оцеляване. Друг недостатък, известен на повечето ползватели на Cold Steel Spartan, е външната обработката на острието, която реално представлява матиране посредством насочена струя стоманени топчета или абразивен прах и по същество е фино надраскване на повърхността на метала, което заедно с уж тактическия финиш е вероятно да доведе до поява на ръжда, от което понякога се оплакват хората по форумите. Това е и една от причините, поради които съм виждал няколко спартана с полирано острие. Но това не е от най-големите му проблеми и ръждата по AUS 8 на Cold Steel Spartan може да бъде сравнително лесно избегната с полагането на елементарни грижи за ножа.

Ръкохватката - голямото разочарование. С първото хващане създава усещането за нещо неудобно ръбесто, и с което не би искал да работиш някаква по-пипкава работа като например дялане. Положението се оправя ако ползваш ръкавици, но ако за да употребяваш даден нож задължително ти трябват ръкавици, за мен това е недостатък в ситуация на оцеляване. Самата ръкохватка е добре замислена като ергономика, но дълбоките нарези по чирените свеждат на нула иначе добрата идея, която е заложена в този нож. Като си с ръкавици и двата хвата са еднакво комфортни и ножът навява едни не особено човеколюбиви мисли, защото получаваш усещането за нещо здраво и подтикващо към жестокост. А като човек, изкушен от хладното оръжие, не мога да не отдам дължимото на това острие. Макар и да не е лишено от недостатъци, по някакъв начин докосва войнствената същност на мъжа. В

ръкохватката е интегрирано и заключването, което на мен ми прилича на съвсем нормален бек лок, но навсякъде го рекламират като Tri-ad lock. Това всъщност няма абсолютно никакво значение, просто защото това заключване е адски здраво. Но тази здравина си има и своята цена - изключително трудното отваряне на ножа с една ръка. Доколкото една огромна част от хората, които го носят, го вземат с цел самозащита, единственото обяснение за избора им е уейв функцията и възможността за бързо вадене директно от джоба. Не виждам друго обяснение. За да може обаче човек пълноценно да се възползва от уейва на Cold Steel Spartan, ще трябва да си вземе много тънки панталони. Аз лично не успях да го сложа в предния джоб на дънките, които нося ежедневно, поради прекалено стегнатите и ниски клипсове, за това и на снимката е в задния джоб, колкото да се добие представа за възможностите за скрито носене на този голям по всякакви стандарти фолдър. Всъщност макар и огромен, ножът може да се носи сравнително скрито и това в никакъв случай не е проблем, който си заслужава да се обсъжда.

Заключение - честно казано не мога да съм еднозначен в оценката си за Cold Steel Spartan. От една страна има недостатъци за нож за оцеляване в дадена екстремна ситуация - неудобна ръкохватка, острие, трудно за поддръжка и с не особено разумна геометрия, но от друга има здраво заключване, стабилна конструкция и прилична пригодност за градска самоотбрана. Дали го препоръчвам за нож, с който да оцелявате сред природата или на война? Съвсем не. Дали става за градски селфдефенс нож? Абсолютно да. Честно казано аз самият бих се зарадвал на този нож като подарък, но не бих си го купил, доколкото има много по-добри и универсални предложения в този ценови клас. Ще завърша ревюто с едно клипче на един колега руснак, който доста изтормози въпросният нож и даде реална представа за качеството и възможностите му

 

Походна аптечка от LIDL

Въпреки откровеното ми презрение и абсолютно неодобрение на повечето големи търговски вериги, се оказа, че чат-пат в тях може да бъде открито и нещо полезно за начинаещия сървайвърист, при това на много добра цена. Става въпрос за походната аптечка, която беше пусната тази седмица в магазините на LIDL на цена от 5,99 лв. и която по скромното ми мнение за цената си е един отличен избор както за туристи, ловци, рибари и прочие любители на природата и като лек комплект, който може да се носи ежедневно например от майките за дребни медицински манипулации върху палавите малчугани. А дори и да я вземете въпросната аптечка просто да стои на разположение в къщи, тя рано или късно ще влезе в употреба доколкото разглеждайки съдържанието и установих, че съдържа медицински отговор на преобладаващата част от битовите злополуки - порязвания, ожулвания, одрасквания и т.н.

За моя изненада, когато разбрах, че я има в продажба вече бяха минали няколко дни и в първия LIDL, в който проверих бяха свършили, а във втория бяха останали само 2 броя, които естествено грабнах без да имам много добра идея какво има в тях и за какво ще ги ползвам. Самият платнен калъф е опакован с найлон, а за моя изненада от вътрешната страна се оказа и подсилен с някакъв полимер, който не пропуска вода и по този начин прави платнения калъф донякъде устойчив на влага, като единственото слабо място откъм влагозащитеност е ципът. От задната страна има велкро ленти за закрепване на колан, но аз лично не бих им се доверил особено, още повече, че калъфчето ще се носи в раница или джоб на панталон или жилетка. 

Следващата изненада, която открих беше вътре. Първоначално хващайки тази аптечка ми се видя прекалено лека, за да има някакъв сериозен превързочен набор вътре, но когато я отворих, се оказа много премислена откъм зареденост, въпреки, че имаше още какво да се желае. Самите превързочни материали са разположение в найлонов калъф с 6 отделения, съдържащи така да се каже тематично разделени различните превързочни материали. В първото отделение има малки лепенки с различни размери заедно с пластири за мазоли /позволих си да добавя още има няма десетина подобни с различни размери и предназначение по причина, че така наречените лепенки са най-често влизащите в употреба превързочни средства/.
Във второто отделение има
пластир за изгаряния и пластир със сребърно нещо си, но предвид размерите им не са за особено големи по площ наранявания. В третото отделение са поместени медицински ръкавици, ножица и безопасни игли за закрепване на бинтовете. В четвъртото отделение има един бинт и марля /компрес/ и три броя кърпички за почистване на ненаранена кожа /позволих си да сложа още 2 броя бинтове/. В петото отделение има два броя еластични бинтове + ролка лекопласт /на мен лично бинтовете не ми приличат много на еластични, а на обикновени, но предвид опаковката им няма как да проверя без да ги направя нестерилни/. В петото отделение има упътване за употребата на всеки един елемент + книжка с инструкции за първа помощ на 8 езика. Въпросните книжки ги изхвърлих, за да се освободи място за медикаменти, които тия дни ще ида да заредя.

Между другото се оказа, че размерът на тази аптечка перфектно се събира в страничнотомодулния джоб на MAX FUCHS предназначен за бутилки и макар, че такова разместване я прави не особено бързо достъпна за сега мисля това да бъде постоянната и дислокация. Само ще допълня, че абсолютно всеки един елемент от аптечката е поместен в индивидуално пликче с цип, което допълнително го прави водоустойчив и траен.

Заключение: За парите си смятам, че тази походна аптечка е един отличен избор както за не особено запалените природолюбители, така и за ежедневно ползване, а също и за домашна такава. Естествено ако ще ги ползвате за нещо по-сериозно си иска леко модифициране на съдържанието и добавяне на определени медикаменти, но като цяло е повече от прилична и напълно си заслужава отделените финансови средства.