В днешното ревю ще се опитам да представя, доколкото е възможно безпристрастно, един нож на американската фирма Cold Steel модел Spartan, предоставен ми от приятел. След около седмица разнасяне смятам, че опознах въпросният нож с всичките му предимства и недостатъци и пригодността му да служи в ситуация на оцеляване /без значение от контекста ѝ - самоотбрана, природен катаклизъм или война/. Преди да започна истинското изложение да дадем малко мерки и теглилки:
Материал на ръкохватката: Griv-Ex
Дължина на острието: 124 мм
Дължина в разгънато положение: 266 мм
Дебелина на острието: 4 мм
Тегло: 233 гр.
Както се вижда това е всичко друго, но не и малък и дискретен нож. В действителност е едно абсолютно брутално сечиво, на пръв поглед имащо всички данни да бъде универсален инструмент в ситуация на оцеляване. За съжаление обаче това е само на пръв поглед. Ще започна по традиция с острието, което най-точно може да се определи като мини кукри. 4 милиметра дебело от стомана AUS 8A. Доколкото имам доста опит със стоманата мога да кажа, че единственото ѝ предимство е лесната и поддръжка и точене, иначе
като износоустойчивост е някъде около абсолютния минимум за стомана, която да се използва в нож за оцеляване. Макар и на пръв поглед мощно, всъщност острието има доста сгрешена геометрия на вторичния скос, който е доста висок, с вдлъбнато скосяване, или по-популярно като hollow grind. Предимствата на подобно скосяване са, че лесно влиза в материала, който се реже, но в никакъв случай не е най-подходящото за по-тежки изпълнения от типа на сечене и къртене. Съществен недостатък поне за мен е и самата форма на режещият ръб, която прави заточването всичко друго, но не и приятно и лесно. А това затруднено заточване без специални инструменти според мен е сериозен недостатък за един нож, който трябва да се използва в ситуация на оцеляване. Друг недостатък, известен на повечето ползватели на Cold Steel Spartan, е външната обработката на острието, която реално представлява матиране посредством насочена струя стоманени топчета или абразивен прах и по същество е фино надраскване на повърхността на метала, което заедно с уж тактическия финиш е вероятно да доведе до поява на ръжда, от което понякога се оплакват хората по форумите. Това е и една от причините, поради които съм виждал няколко спартана с полирано острие. Но това не е от най-големите му проблеми и ръждата по AUS 8 на Cold Steel Spartan може да бъде сравнително лесно избегната с полагането на елементарни грижи за ножа.
Ръкохватката - голямото разочарование. С първото хващане създава усещането за нещо неудобно ръбесто, и с което не би искал да работиш някаква по-пипкава работа като например дялане. Положението се оправя ако ползваш ръкавици, но ако за да употребяваш даден нож задължително ти трябват ръкавици, за мен това е недостатък в ситуация на оцеляване. Самата ръкохватка е добре замислена като ергономика, но дълбоките нарези по чирените свеждат на нула иначе добрата идея, която е заложена в този нож. Като си с ръкавици и двата хвата са еднакво комфортни и ножът навява едни не особено човеколюбиви мисли, защото получаваш усещането за нещо здраво и подтикващо към жестокост. А като човек, изкушен от хладното оръжие, не мога да не отдам дължимото на това острие. Макар и да не е лишено от недостатъци, по някакъв начин докосва войнствената същност на мъжа. В
ръкохватката е интегрирано и заключването, което на мен ми прилича на съвсем нормален бек лок, но навсякъде го рекламират като Tri-ad lock. Това всъщност няма абсолютно никакво значение, просто защото това заключване е адски здраво. Но тази здравина си има и своята цена - изключително трудното отваряне на ножа с една ръка. Доколкото една огромна част от хората, които го носят, го вземат с цел самозащита, единственото обяснение за избора им е уейв функцията и възможността за бързо вадене директно от джоба. Не виждам друго обяснение. За да може обаче човек пълноценно да се възползва от уейва на Cold Steel Spartan, ще трябва да си вземе много тънки панталони. Аз лично не успях да го сложа в предния джоб на дънките, които нося ежедневно, поради прекалено стегнатите и ниски клипсове, за това и на снимката е в задния джоб, колкото да се добие представа за възможностите за скрито носене на този голям по всякакви стандарти фолдър. Всъщност макар и огромен, ножът може да се носи сравнително скрито и това в никакъв случай не е проблем, който си заслужава да се обсъжда.
Заключение - честно казано не мога да съм еднозначен в оценката си за Cold Steel Spartan. От една страна има недостатъци за нож за оцеляване в дадена екстремна ситуация - неудобна ръкохватка, острие, трудно за поддръжка и с не особено разумна геометрия, но от друга има здраво заключване, стабилна конструкция и прилична пригодност за градска самоотбрана. Дали го препоръчвам за нож, с който да оцелявате сред природата или на война? Съвсем не. Дали става за градски селфдефенс нож? Абсолютно да. Честно казано аз самият бих се зарадвал на този нож като подарък, но не бих си го купил, доколкото има много по-добри и универсални предложения в този ценови клас. Ще завърша ревюто с едно клипче на един колега руснак, който доста изтормози въпросният нож и даде реална представа за качеството и възможностите му
Няма коментари:
Публикуване на коментар